Ето моята история. Имах брат, за съжаление, той почина преди няколко месеца. От рак.
През изминалия май мсец той прекара два дни в моята вила. Отпразнувахме Гергьовден, говорихме за различни теми – включително смъртта и задгробния живот.
И аз го помолих:
– Ако си отидеш преди мен и има задгробен живот, предай ми за този факт по някакъв начин.
– Но как?
– Не знам.
Седнахме заедно на една маса отвън. До мен имаше стол. Ударих го и той падна. Тогава казах:
– Просто съборитози стол.
Той се засмя и отвърна:
– Добре. Само не си мисли, че е работа на вятъра.
Отговорих, че на верандата няма вятър, а ако има, тогава нека събори два стола наведнъж, а не един.
Три месеца по-късно брат ми почина. Направихме погребение, минаха 40 дни… Почти цялата есен мина. Гледах стола всеки ден и не го прибрах даже за зимата.
А вчера за първи път сънувах брат ми. В съня си го питах: „Как е възможно, аз те погребах?“ А той каза: „Не, това вече не бях аз“.
Събудих се, излязох на верандата и видях, че точно онзи стол, за който говорихме, лежеше на земята.
Тръпки пролазиха гърба ми…
