Преди бяхме обикновено щастливо семейство, но след това… След смъртта на майка ми всичко се превърна в ад. Баща ми не можа да се примири със смъртта й и затова започна да пие. Аз се справях сам както мога.
Нямахме храна. Нямах чисти и нормални дрехи, затова всичките ми съученици ме тормозеха. Скоро спрях да посещавам часовете заради този тормоз.
Съседите видяха какво се случва с нас и ни помолиха да се опомним, но баща ми продължи да пие.
Скоро ни посетиха социалните. След посещението им баща ми уж се осъзна, но не спря да пие. След известно време обаче той си намери жена. Бях шокиран, защото мислех, че е човек, който е способен да обича само себе си.
Не исках да живее с нас, но разбирах, че нейната поява ще има положителен ефект върху баща ми.
В интерес на истината, леля Марта беше много добра жена.
С времето дори я харесах. Тя имаше син на моята възраст, така че бързо станахме приятели. Всички живеехме в нейния дом и давахме под наем апартамента на баща ми, за да имаме допълнителни доходи.
Изглеждаше, че всичко започва да се нарежда, но внезапно баща ми почина. Отведоха ме в сиропиталище, защото леля Марта нямаше време да ме осинови и да стане официална съпруга на баща ми.
Въпреки че ме отведоха, тя ме посещаваше всеки ден.
Тя положи всички усилия да ме вземе в дома си. Обаче имаше трудности с осиновяването, защото тя нямаше мъж. Но скоро се случи чудо.
Когато разбрах, че мога да се прибера у дома, избухнах в сълзи от щастие. Прегърнах леля Марта и не исках да я пусна. В онзи ден я нарекох „мамо“ за първи път. Не знаех как да й благодаря за това, което направи за мен.
Така се озовах отново у дома. Бях най-щастливият на света.
Днес
Минаха години. Завърших училище и влязох в университет. След като получих дипломата, си намерих работа. Все още поддържам топли отношения с моя полубрат – дори започнахме общ бизнес.
Днесвсеки има свое семейство, но не забравяме за леля Марта. Често я посещаваме и я каним да ни гостува.
Цял живот ще й бъда благодарен за щастливото детство, което ми даде. Тя е най-добрата мащеха на света. Ако не беше тя, не знам как щеше да се развие животът ми.
