Много хора казват, че нашите родители, дори и след смъртта си, продължават да бдят над нас и да ни пазят от всякакви нещастия. Може би това наистина е така и това може да обясни невероятния инцидент, който се случил с героинята на нашата история.
Елена вече наближаваше четирийсетте. Обикновен живот, семейство, двама сина. А отношенията й със съпруга й Иван напоследък не вървели добре. Може би причината за това била прословутата „криза на средната възраст“, но обикновените ежедневни кавги станали твърде чести.
След пореден разговор на висок тон съпругът просто затръшнал вратата, заявявайки, че отива при друга жена.
Първоначално Елена очаквала съпругът й да дойде на себе си. „Ще се пошляе и ще се върне“, мислела си тя.
Но дните минавали, а от Иван нямало ни вопъл, ни стон. Отначало синовете тийнейджъри задавали въпроси, а след това напълно спрели да си спомнят баща си. Вероятно са разбрали, че баща им няма намерение да се връща.
Елена почувствала, че момчетата по някакъв начин са се отдалечили от нея, отдръпнали се. Но тя нямала нито време, нито сили да се справи по някакъв начин със ситуацията.
Мина около месец и половина и жената започнала да изпитва постоянен дискомфорт. Елена отлагала посещението при лекаря, но дискомфортът нараствал ден след ден, така че в крайна сметка трябало да посети болница.
Представете си изненадата на жената, когато се разбрало, че е бременна! При това във втория месец.
Елена седнала на един стол в коридора на болнижата и обхванала главата си с ръце. Какво да прави?! Едвам отглежда две деца, а сега има и трето… Решението изглеждало очевидно.
Елена напуснала клиниката с твърдото решение да не продължи бременността. И кой би я обвинил? Но сърцето й някак не било спокойно.
А през нощта жената сънувала странен сън. Тя се намирала на непознато пусто място и не може;а да намери пътя към дома. И тогава жената чула познат и отдавна забравен глас, който я викал по име.
Поглеждайки назад, тя видяла покойния си баща да стои наблизо, държейки бебето в ръцете си. Бащата предал момчето на Елена и я помолил да се грижи за бебето. В следващата секунда всичко изчезнало и Елена вече стояла пред вратата на дома си с бебето на ръце.
Жената се събудила, дишайки тежко, сърцето й биело силно. Елена разбрала какво означава този сън. Тя решила да роди, въпреки всички предстоящи трудности.
Колкото и да е странно, бебето се превърнало в истинско спасение за семейството им. По-големите момчета, противно на очакванията, щастливо се занимавали с малкото си братче и помагаха на майка си с всичко.
Грижата за бебето ги събрала както никога досега и когато бебето дарявало наивната си беззъба усмивка в отговор, Елена почувствала, че това е истинско щастие.
Една вечер, след като сложикка най-малкия да спи, тя влязла в стаята на по-големите си синове. След като по навик ги зявила и целунала къдравите върхове на главичките им за лека нощ, жената най-накрая седнала да си почине и почувствала необикновена топлина и мир в душата си.
Вдигнала очи към небето, тя се усмихнала на мислите си и едва чуто прошепнала: „Благодаря ти, татко…“
