Синът ми Николай е на 32 години, наскоро се ожени и с жена си се преместиха да живеят в моя двустаен апартамент. Впоследствие им се роди син, после още един, а в апартамента имаше малко място.
В нашето село все още имаме стара дървена къща, в която са живели родителите ми. Използваме я само когато отиваме да садим зеленчуци в градината или да приберем реколтата.
Докато внуците бяха малки, присъствието ми беше радост. Можех да седя с тях през уикендите, докато младите родители отидоха някъде да си почиват, и през делничните дни, когато снахата трябваше да изпълнява задачи.
Техните креватчета бяха в стаята ми, защото ставах да ги проверявам през нощта и ги слагах да спят. Много ми беше приятно да им разказвам истории от моето детство. Детските креватчета на внуците ми все още са в моята стая.
Но никой не оцени помощта ми и в последствие станах излишна в собствения си дом.
Наскоро случайно чух разговор между снаха ми и Николай. Говореха как в апартамента ми вече става пренаселено и че ще е по-добре да се преместя да живея в къщата на родителите си.
Не можех да се примиря с това и се намесих в разговора им:
— Първо, апартаментът, в който живеете, е мой, няма да си тръгна оттук. И второ – ако ви е тясно, това не е мой проблем, за мен е добре, няма да ви изгоня. Можем да заменим апартамента за два едностайни, но вие трябва да намерите пари да доплатите, ако се наложи. Мога да продам къщата на родителите си в случай, че трябва да се доплати. И накрая, не мислех, че така ще ми благодарите за помощта.
Снахата замръзна от чутото и започна да ме убеждава, че съм ги разбрала неправилно. Синът ми не знаеше какво да отговори.
В същия ден креватчетата на внуците ми се преместиха в спалнята на родителите и аз обявих къщата на родителите си за продажба.
Нека дори не си помислят, че ще живея в къща, в която вятърът духа през стените. Ще мога да се справя и без отгледани от мен зеленчуци; подобни се продават на нашия пазар.
Бабите ми дори ще ми благодарят, че съм купила нещо от тях.
Тази случка ми отвори очите за скъпата ми снаха и разбрах, че добротата невинаги се отплаща с доброта.