Да извършиш грях е лесно, да се молиш за него си струва много усилия, а да признаеш грях, който е бил извършен, е много болезнено и просто нереалистично.
Трябва да изповядвам големия си грях, точно като преди смъртта. Аз съм на 55 години, през целия си живот никога не съм съгрешила, опитах се да живея честно и според закона, но преди 20 години извърших грях по отношение на собствената си дъщеря.
Заради моя грях дъщеря ми страда и до днес. Животът й е разбит, но ме е страх да си призная, страх ме е да не я загубя, страх ме е, страх ме е от всичко! Преди 20 години 15-годишната ми дъщеря каза, че е бременна.
Беше истински шок, отгледах я сама, работех като счетоводител, от сутрин до вечер, така че тя да не й липсваше нищо.
През цялото време нощуваше вкъщи, ето защо новината за бременността дойде като гръм. На следващия ден посетихме гинеколога, беше бременна от 10 седмици, шо! Лекарят помоли дъщеря ми да си тръгне и ми каза, че е по-добре да не прави аборт, дъщерята може да остане безплодна.
Същата вечер се срещнах с Антон, бащата на детето.. Момчето е с 2 години по-голямо от дъщеря си, все още учи, само баба мму е жива, родителите нв. Седяха, държаха се за ръце, разказваха как се обичат, а аз, глупачката, дори не исках да слушам, все си мислех какво да правя…
На следващия ден на работа, на чаша чай, се консултирах с колежка, тя има много връзки, може да помогне. След 4 дни на бюрото ми беше адрес на клиника в друг град. Първият път, когато отидохме с дъщеря ми, лекарят я прегледа и каза, че е добре. Премина тестовете, отиде сама да вземе резултатите.
Отидох при лекаря, разказах му всичко, каквото мислех тогава. Защо й е дете на 16 години? А училището? А университета? Мечтаех, че ще има висше образование. Затова помолих лекаря да ми помогне и когато лекарят каза: „Значи не искате бебето“?, аз отговорих отрицателно.
Като цяло, за да не обяснявам дълго време, направих благотворителна вноска във фонда на клиниката, тъй като тогава имах пари, в замяна беше договорено дъщеря ми да роди в тази клиника.
По време на бременността Антон и дъщеря й се караха, после се помиряваха, измисляха имена за бебето, а аз дори не исках да слушам!
Дъщеря ми роди на 6 април – роди се момче, здраво, 3 кг 700 гр. Докторът ми го показа, като каза: „Може би ще промените решението си“?
Но бях непоклатима, написах отказ от детето, вместо дъщеря си. Когато дъщеря ми се събудила, й казали, че момчето е починало.
Изпадна в истерия, а мен ме болепе, утеших се, че всичко е минало добре. Да, сега ви се струва, че това е история от някакъв филм, но този мой живот, уви, не е филм, нито книга.
Оттогава минаха повече от 20 години. След 3 години дъщеря ми се омъжи за Антон, баба му почина, след като му прехвърли апартамента, в който живеят.
Завърши университета, намери си добра работа, имат всичко, всичко освен деца. Дъщеря ми се лекува 10 години, но безрезултатно. Преди две години се решихме на инвитро процедури.
Продадох огромния си тристаен апартамент, купих едностаен и дадох парите за операцията. Като цяло имаше 3 опита и всички напразни, а преди 7 месеца дъщеря ми беше диагностицирана с безплодие.
От този момент започнаха да разногласията им с Антон. Вчера тя дойде при мен и каза, че Антон иска дете, затова я моли да го пусне. Дъщеря ми плака цяла нощ, на сутринта реши сама да подаде молба за развод, защото го обича, не иска да го нарани.
Една нейна реплика няма да забравя: „Ако детето ми беше живо, тогава всичко щеше да е различно за нас и дори ако Антон ни беше напуснал, нямаше да остана сама, както сега.“
Сърцето ми се облива в кръв, със собствените си ръце съсипах живота на дъщеря си. Тя става по-бледа от ден на ден. Исках да й призная всичко, но щеше ли да разбере как ще реагира? Търсенето е безполезно и какво ще стане след това? Седя, пиша и роня сълзи.
Господи, прости греха ми.
