Една от най-странните и красиви снимки е направена в Сирия през 1889 г.
На снимката са двама души – слепият мюсюлманин Мохамед и парализираният християнин Самир.
Историята на живота на тези хора би изглеждала като притча, ако не беше самата истина.
Днес никой не знае как се е свързала съдбата на слепия мюсюлманин Мохамед и християнина Самир, роден като джудже и с паралич. Единственото нещо, което е стигнало до наше време е, че и двамата са били сираци и са живели под един покрив.
Всяка сутрин Мохамед качвал на гръб своя неможещ да ходи приятел Самир и те въреили по улиците, за да припечелят по някакъв начин пари и да не се изгубят в този жесток свят.
Мохамед и Самир не били просто приятели, те били краката и очите един на друг.
Казват, че когато Самир починал, слепият Мохамед бил толкова натъжен от смъртта на своя другар, че седмица по-късно, от скръб, самият той се пренесъл в отвъдния свят.
Тази история е ярък пример за това как хора от различни националности, религии и способности могат да намерят общ език и да си помагат.
