Не, няма да възразя, ако ме осъдите за постъпката ми, имате пълното право да го направите.
Изоставих своята кръв, собственото си дете. Така детето ми се озова в дом за деца без родители. Знаете ли какво ме накара да направя това?
Работата е там, че много обичам сина си, но съм самотна майка, съвсем сама на този свят и няма от кого да очаквам помощ. Когато се върнахме у дома след родилното, не можех да работя, защото синът ми беше много мъничък.
След известно време свършихме всички пари, които бях спестила и не ни стигнаха нито за дрехи за детето, нито за храна.
С течение на времето си намерих почасова работа, за да свързвам двата края, но се появи друг проблем – липса на време и внимание за моето момче. Това е порочен кръг.
И тогава взех решение, което беше много, много трудно за мен. Стигнах до извода, че на сина ми ще му е по-добре в дом за деца, отколкото при мен. Там то ще бъде облечено, нахранено и под стриктно наблюдение денонощно.
Да, разбирам, че се чудите защо съм родила дете тогава.
Имах съпруг и бях щастливо омъжена. Съпругът ми печелеше добри пари и беше против да ходя на работа. Всяка вечер той се прибираше вкъщи, където го чакаше вкусна вечеря, приготвена от мен, а за това получавах цветя или друг подарък.
Имахме страхотни отношения. Съпругът ми напълно ме осигуряваше, имахме голяма, удобна къща и всичко необходимо за раждането на дете.
Дори и в най-лошия си кошмар не можех да си представя, че в един момент щастието ми ще бъде унищожено.
Съпругът ми имаше много печеливш бизнес, който много дразнеше конкурентите му. В името на парите прекрачиха границата – те инсценираха инцидент – автомобилна катастрофа, в която мъжът ми загина.
Всичко: къщата ми, бизнесът ми, банковите ми сметки ми бяха отнети по безскрупулен начин. Останах без нищо и в този момент разбрах, че съм бременна.
Нямах близки, не знаех къде да отида. Имах спестявания и бижута, които продадох и успях да си купя малка къща в покрайнините на града. Поне не бях на улицата. Започнах да си търся работа на непълен работен ден, приемах всяка работа само за да спечеля някоя стотинка.
В съседна къща живееше бившата ни готвачка, която много ми помагаше и често ми даваше пари назаем за памперси и дрехи за детето.
Отначало тази добросърдечна жена ми помагаше със сина ми и успях да спечеля допълнителни пари. Работех всякакви професии, като мияч на чинии, портиер и дори раздавах рекламни листовки пред магазините.
Но по-късно единствената ми помощничка се разболя и децата й си я взеха при тях да си я гледат.
Аз и синът ми отново останахме сами. Беше ми много трудно да взема това решение, но един ден реших.
Просто нямах друг избор. Исках по-добър живот за детето ни.
Единственото нещо, за което моля Бог всеки ден, е синът ми някога да ми прости. Да, знам, че няма да му е лесно, защото аз самата съм израснала в сиропиталище.
Бог да го пази.
