Мъжът ми и аз винаги сме имали отлични отношения. Когато синът ни порасна малко, решихме да му подарим братче или сестриче. Бързо забременях, въпреки че трябваше да се погрижа малко за здравето си.
Тъй като бременността ми бе рискова, трябваше да лежа в отделение „Фетален риск“ за задържане. По това време съпругът ми бе пращан в командировки, затова синът ни бе гледан от бабите.
По време на бременност интимността бе забранена, тъй като заплахата от спонтанен аборт остана през целия период. Съпругът ми беше съпричастен към проблемите ми. Изобщо не ми показа, че е недоволен.
В крайна сметка в един щастлив ден родих прекрасно момиченце.
След раждането на дъщеря ми получих обаждане. Беше непознат мъж. Предложи да се срещнем, защотоискал да проведем сериозен разговор. Обясних му, че съм в родилния дом, така че не мога да приема предложението му.
Тогава мъжът каза, че моят съпруг и неговата жена имат връзка. Това продължавало вече няколко месеца.
Не знаех как да реагирам.
Просто изключих телефона, защото ми трябваше време да осъзная тази шокираща информация. Освен това не можеше да се доверя на непознат – трябваше да проверя всичко лично.
Два дни по-късно съпругът ми пристигна за изписването. Поведението му изобщо не се бе променило. Беше мил и учтив.
Апартаментът ни обаче беше много чист, което ме обърка. Освен това намерих златна брошка, изпаднала под леглото.
Взех я в ръце и помолих съпруга ми да върне бижутата на любовницата си. Той бр видимо объркан. Всичко, което успя да каже, беше:
— Ти знаеш?
— Знам, че се казва Светла. Дори знам, че съпругът й работи с теб.
— Но…
— Взимай си нещата и се махай.
Така останах сама с децата си. За да се върна към нормалното, се обадих на майка ми. Трябваше да си събера мислите за известно време, затова я повиках на помощ.
Родителите ми ме подкрепиха изключително много. Благодарение на тях си стъпих на краката. Тепърва обаче миналото отново щеше да напомни за себе си.
Един ден, когато малката ми дъщеря беше на 3 години, една жена ме спря на улицата. Тя беше с момче на горе-долу същата възраст.
— Здравейте. Аз съм въпросната Светла. За съжаление нищо не се получи между бившия ви съпруг и мен. Освен това наскоро разбрах също, че имам нелечима болест. Повярвайте ми, няма към кого друг да се обърна, затова ви потърсих. Вземете Никола със себе си, за да не расте в сиропиталище.
Погледнах жената, която бе съсипала живота ми, но не изпитвах омраза. Стана ми жал за нея. Дъщеря ми не си губеше времето междувременно – тя хвана Никола за ръка и поведе момчето на детската площадка.
Стоях и си мислех какво да правя.
Светла и Никола станаха чести гости в нашата къща. Децата се разбираха чудесно помежду си. А четири месеца по-късно Светлана наистина почина.
Попълнихме всички документи предварително, така че веднага взех сина на съпруга ми, роден от любовницата му. Светла записа цялото си имущество на мое име, защото си нямаше никой друг.
Днес отглеждам три деца и всички ги обичам еднакво. Много се радвам, че растат приятелски настроени един към друг и много се ценят.
А баща им изобщо не го е грижа за тях…
