Водещата на „Преди обед“ Десислава Стоянова се завърна в ефир след като преди няколко седмици неочаквано загуби съпруга си Велислав Русев.
Мъжът си отиде едва на 57 години. Двамата се запознават в редакцията на вестник „Сега“ и макар че той е с 10 години по-голям от нея, любовта помежду им пламва и прераства в брак, от който се раждат близнаците Красимир и Стефан.
Завръщането на Деси в предаването бе наистина емоционално. Още в самото начало тя не сдържа сълзите си и сподели със зрителите размислите си за стойността на живота и важността да ценим всеки миг.
„Доста мислех какво да кажа, връщайки се и си дадох сметка, че имам да направя една констатация и да изразя една надежда. Офф… виж, това не го бях планирала“, каза Деси на екранната си половинка Петър Дочев и се разплака.
„Тези неща не се планират“, успокоя я той, след което Деси събра сили и произнесе наистина прочувствени думи, които развълнуваха аудиторията.
„Значи, когато човек минава през нещо, което аз минавам, си дава сметка на хиляда процента колко изключително важна е подкрепата на хората около него. Всъщност това е нещото, от което зависи оцеляването. Зависи това да можеш да посрещнеш болката и да я понесеш.
Затова искам още веднъж да благодаря на всички. На най-близките си хора, на семейството си, на приятелите си. На всички вас от „Преди обед“, на телевизията за разбирането и за съпричастността. Искам да благодаря и на тези хиляди хора, които ми писаха в социалните мрежи, на които не съм могла да отговоря лично.
„Преди обед“ винаги е бил оазис. Пространство, в което се абстрахираме от всичко друго и се радваме на живота. И аз сега се връщам с надеждата да продължи да бъде това място за мен.
Най-вероятно понякога няма да съм в най-усмихната си форма, категорично не съм планирала да рева, но ето, че и това се случва… Но съм сигурна на този фон, че ще има ужасно много моменти, в които ще се смеем безкрайно много, понякога до сълзи…
Факт е, че когато нещо те разтърси до основи, продължаването напред не е лесно, но категорично си давам сметка, че нещото, което помага, е стремежът да виждаш светлата страна на живота и това е нещото, което ще се опитвам да правя оттук нататък.
Това да се възползваш от поводите за радост и за усмивка и в крайна сметка да цениш мига, защото ние имаме само и единствено него.“, завърши емоционалното си излияние Деси и на лицето й отново грейна чаровната й усмивка.
