По-голямата част от живота си работех в чужбина. Получавах добри пари, но в същото време изпитвах носталгия далеч от децата и семейството си.
В такива моменти си казвах, че съм тук само заради тях, трябва да им осигуря жилище, никой освен мен няма да се погрижи за това.
През последните години работата ставаше все по-трудна, все пак годините и цял живот упорита работа взимат своето. Започнах да мисля за прибиране у дома.
Децата отдавна имаха свое жилище, сега можех да помисля за собствения си апартамент. Реших да работя последната година, да спестя пари за ремонт и след това да се пенсионирам.
Завръщането у дома беше радостно, след толкова много години ми липсваше всичко в родината. Със спечелените пари започнах да правя ремонти – апартаментът се беше занемарил след годините безстопанственост и изискваше сериозни вложения.
Вече си бях у дома, но децата не ме посещаваха и не ми се обаждаха често, всеки имаше свой живот.
Накрая големият син покани цялото семейство да му гостува. Радвах се, прегръщах и целувах децата си, радвах се, че макар да не видях как пораснаха, сега всички бяха щастливи и реализирани.
Говорихме дълго време, говорихме за живота си, питаха ме за чужбина. Вечерта вече се приготвях да се прибирам, но децата ме помолиха да остана още малко.
Дъщерята започна разговора с намеци – учи последна година, а след това иска да отвори собствен салон. Естествено, няма пари за започване на бизнес, затова решила да ме попита дали ще отида още една година, за да изкарам пари.
Изненадата ми нямаше граници, но се опитах спокойно, без емоции да обясня, че нито възрастта, нито здравето ми позволяват да отида отново да работя в чужбина.
И тогава настана ужас. Децата, оказа се, живеят добре и без мен и повече е искало да видят парите, които печеля, отколкото мен.
Семейството ми прие болезнено отказа ми, започнаха да звънят още по-рядко и най-вече да искат пари или да разберат дали не съм размислила за евентуално връщане на работа.
Накрая поискаха от мен да дам това, което съм спечелила за себе си и спестила за прехраната си, но изобщо не ги интересуваше как ще живея без нито една стотинка.
Много съм разочарована и не очаквала това от децата си.
