Архитектите на затвора Алкатрас са предвидили всичко, така че да бъде невъзможно да избягате от този затвор. Всичко било предвидено, с изключение на едно: хората от години мислят как да избягат от това място.
В Алкатрас са лежали някои от най-опасните престъпници на САЩ, включително Ал Капоне.
Общо за 28 години от съществуването на затвора 36 души са се опитали да избягат, но вероятно само трима затворници са успели. „Вероятно“, защото никога не са открити, нито те, нито телата им. Разказваме ви историята на този легендарен случай.
Бягството
Вечерта на 11 юни 1962 г. братята Джон и Кларънс Англин и Франк Морис избягали с импровизирана гумена „лодка“, направена от дъждобрани. Те знаели, че поради системното използване на горещи душове нямало как да изплуват във водата онези1200 метра до най-близкия бряг. Без „лодка“ или сал – нямало как.
„Давам ви един тон супени лъжици! Опитайте се да изстържете с тях бетонната стена!“ – репликата е изречена недовечериво от изумения на затвора, след като бил информиран за схемата за бягство.
Бегълците наистина направили дупка в бетонната стена със супени лъжици, разширявайки малък вентилационен отвор, повтарям, в бетонната стена.
Струва ми се, че това са били истински гении на организацията, обмислеността и изпълнението на плана. Тази статия е техническа разбивка на бягството. Емоциите за живота в адския затвор Алкатраз ще бъдат в някоя друга статия.
Да копаеш с лъжици
Как можете да прокопаете бетонна стена с лъжици? Колко години са необходими за това? Ето как: лъжиците по това време са направени от стомана – алуминиевите лъжици се появяват много по-късно. Днес такава лъжица с удоволствие ще ви продадат за три долара в магазина за подаръци на територията на затвора.
Архитектите на затвора са предвидили наложителна вентилация на килиите чрез централна система, т.к. в килиите нямало прозорци. Бегълците разширяват този малък отвор, за да могат да се изкачат през отвора във вентилационната шахта, която минава през всички етажи и води до покрива, откъдето се поема чист въздух.
Но как е възможно да се стърже бетон с лъжици, при положение, че всичко с чува в целия затвор: в килиите нямало врати, които да ги затварят, а само решетки. Отговор: много просто – работели стриктно от 17:30 до 21:00 часа, когато затворниците имали „свободно време“ и било шумно в залата, накъдето водели десетките килии.
Килиите им били съседни и работели на смени, като през това време изстъргвали около 1 мм бетон.
Но след като килиите на затворниците били систематично претърсвани, как може човек да не намери резултатите от тяхната работа и инструменти в такава малка килия?
Отговор: О, те били много дисциплинирани и добре възпитани затворници. За добро поведение един от тях получил правото да рисува – изключителна привилегия. Получил е платна, хартия, бои. С „артистичните” си творби той замазвал мястото, където са драскали по стената. Боите им били полезни и за друго, но за това по-късно.
Къде поставяли бетонния прах?
Отговор: нямало нужда да го поставяте никъде – това бил много ценен материал, от който да изготвят манекени на главите си. От прах и тоалетна хартия те си направили „глави“ и ги нарисували: тук майсторството на художника наистина било полезно, нарисувал ги доста реалистично и ги поставил на възглавниците.
Това им дало огромно предимство по отношение на времето: обиколки се правели няколко пъти през нощта, но за охраната те тихо „спели“, липсата им била установена едва 9 часа по-късно, когато била извършена ежедневната сутрешна проверка.
Между другото, за коса на моделите, те използвали свои естествени косми, събирайки ги от гребена при всяко разресване.
Пропълзели в шахтата, а след това? После не били сигурни в нищо: не знаели дали във вентилационната шахта между етажите има решетки или не. Но имали късмет: архитектите били сигурни, че бягството е невъзможно и решетки не били предвидени.
Лодката
Как направили лодката? Както по-късно установило разследването, те събирали, крали, просели, разменяли за цигари (а цигари се давали на всички, независимо дали затворникът пуши или не) и по този начин събрали 50 водоустойчиви дъждобрани и направили от тях „лодка“ , която скрили на брега на острова.
Останките от лодката им били намерени на брега на континента. Самите те не били заловени и не открити.
И до днес не е ясно дали бегълците са оцелели. През 2018 г. CBS San Francisco получават писмо, за което се смята, че е писано от Джон Англин. В писмото мъжът казва, че в онази нощ наистина са се измъкнали на косъм, но вече е на 83 години и е болен от рак. Мъжът предлага на властите, че ако лежи не повече от година в затвора и ако му осигурят медицинска помощ, ще разкрие къде се намира.
Властите обаче не поглеждат сериозно на писмото.
