Бях само на 5 години, когато майка ми почина. След погребението татко не скърби дълго време. И преди това обичаше да пие, а сега имаша официална причина да се отдаде на запой с чиста съвест.
Не се грижеше особено за мен. По-точно, грижеше се както намери за добре. Веднъж дори ми каза: „Радвай се, че не те дадох в сиропиталище.“ Благодаря ти, татко!
Той доведе първата жена у нас, когато не бяха изминали 40 дни oт погребението. Неособено високи морални принципи. Жените се сменяха много често, някои бяха доста странни, не им пукаше за нищо, освен за себе си и да излизат с баща ми през нощта. Те не гледаха домакинството, не готвеха. Накрая на баща ми му писваше и ги гонеше.
Ако жената беше добра домакиня, работлива и красива, то с течение на времето тя сама разбираше, че баща ми не е за нея. Така живеехме с него – когато бях на 9 години, поне 2 дузини жени вече бяха посетили дома ни.
Веднъж при нас дойде леля Лида. Не жена, а мечта.
Не знам как такава жена може да обърне внимание на баща ми. Красива, елегантна, добра домакиня и добро сърце. Живяхме 4 месеца, след което татко започна не просто да пие, а направо пресушава бутилките.
Личеше си, че леля Лида е на ръба, но не си тръгваше. Бяхме в добри отношения с нея, много я обичах и тя ми отвръщаше със същото. В този момент, ако не бях аз, тогава плюейки на всичко, тя отдавна щеше да си е заминала.
Мина време, татко просто полудя от алкохолизма, едва издържахме. Понякога, когато беше много трудно у дома, ходехме на разходка с мащехата.
Намеше лошо време за разходки, ходехме както в жегата, така и в студа. Обичах да й разказвам сънищата си. Е, като сънища, казах й, че имам сън, в който аз съм принцеса, но спечелих от тотото и си купих кутия сладолед. Тя ме изслуша и изглеждаше сериозна.
Една вечер бяхме вкъщи и правехме торта, баща ми го нямаше. Бяхме доволни от спокойствието. Тогава се звъни на вратата, отваряме – полиция. Бащата ми загинал в пиянска свада.
Леля Лида беше извикана за разпознаване, след това за погребението. Никой от роднините на татко от съседния град не дойде. Мащехата трябваше да организира всичко сама.
Но месец по-късно чичото на баща ми Мишо дойде да поеме попечителството над мен. Той и семейството му не изпитваха голяма любов към мен. Но той се караше с мащехата си за мен.
Разбира се, не им трябвах аз, а апартамента, не е лошо да имаш малък апартамент, но практически в центъра на града, който можеш да даваш под наем или продадеш.
И въпреки че мнозина казват, че е невъзможно да се продаде в нашия случай, то при желание всичко е възможно.
Адвокатът каза на мащехата, че има малък шанс. Тя дори не е била официална партньорка на баща ми, а чичото е част от семейството. Но тя не беше от хората, които се отказват. Беше решено да се седне на масата за преговори и да се реши всичко.
Леля Лида им предложи вариант те да получат апартамент, а тя да има попечителство над мен. Не знам как го направиха, но след няколко месеца мащехата ми стана мой настойник, а чичо ми получи апартамента.
Тогава тя ми каза: „Не се притеснявай, скъпа, пак нямаше да получиш този апартамент. И няма да те оставя без дом, всичко мое ще стане твое.”
Апартаментът й беше страхотен, бащиният не можеше да се сравнява с него. По-късно тя призна, че не му е казала за него – страхувала се, че или апартамента му ще отиде на вятъра, или тя.
Тя ме отгледа като свое дете. Даде ми образование, грижи, успя да дойде на сватбата ми и дочака внука си. Тя почина, когато бях на 27.
Преглеждайки документите за апартамента, намерих дарение. Била го оформила веднага щом започнахме да живеем заедно след смъртта на баща ми.
Сега живеем с цялото ми семейство там и често мисля за нея. Всичко, което имам, е нейна заслуга …
