Ксенофонт бил на 42 години. За съжаление в напреднала фаза на рак и метастазите достигнали до самия мозък. Без да се колебае, той помолил лекуващия лекар да пусне при него православен свещеник, който да го изповяда, тъй като чувствал скорошното заминаване във вечността.
Лекарят откликнал на молбата и помолил отец Стефанос от църквата „Свети Василий“ от град Пирея да посети болния.
Преди да започне изповедта свещеникът казал на Ксенофонт, че иска малко да си поговорят и поискал да изслуша неговата история за това как той повярвал в Бога:
– Знаете ли какъв атеист и богохулник бях? Само преди буквално 35 дни в нашето отделение лежеше старец на около осемдесет години, болен от рак, засегнал всичките му кости и въпреки силните болки, вместо да ругае, както обикновено викат много хора там, включително и аз, той казваше: „Благодаря на Бог за всичко!“
Отец Стефан казал:
– Това е истински християнин!
– Да, отче! Но не става дума за това! Бях атеист, който нито веднъж не е влизал в храма и изведнъж чувам от стареца някаква молитва. Благодари и благодари на Господ, а болката е непоносима! А той благодари!
Гледам го заспива за три часа, болката изчезва. След това се събужда отново и отново благодари! Не можех да разбера как е възможно това? Болките се върнаха, а той се моли: „Господи, благодаря Ти! Слава на името Ти! Слава на Бога! Слава на Бога за всичко!“
Така хвали Христос и Богородица моят съсед, а аз през живота си винаги съм ги хулил! Стонът ми се носи из цялото отделение, болката е непоносима, а старецът благодари на някого за това … Изобщо не ми се побира в главата, нервите ми са на предела!
Знаеш ли, отче, как ме ядоса това? В края на краищата той се моли и се моли, всеки ден се причастява с едно и също нещо, някакъв изповедник постоянно идва при него… Гледам всичко това и ми ставаше много лошо. Омразата ме разкъсваше на части.
След като вече стигнах до „точката на кипене“, му извиках: „Млъкни! Млъкни! Спри да казваш:„ Благодаря на Бога за всичко! ”Не вижда ли как твоят Бог, когото толкова обичаш, безмилостно ни измъчва? Защо вярвш[ в тези глупости! Няма Бог, ако го имаше, нямаше да страдаме тук! Нито тук, нито другаде! И никой нямаше да страда, ако имаше Бог!“
За моя изненада съседът ми дори не ми се разсърди, а само каза: „Той съществува! Той е любящ Баща, защото чрез болестите, изпратени ни, Той ни очиства от греховете, приятелю! Само помисли, ако ти и аз вършехме мръсна работа и дрехите ни се изцапваха, тялото ни щеше да мирише на воня от нас, вероятно щеше да ни трябва четка, за да се изчистим от всичко това … По същия начин нашият Господ използва тази болест като най-скъпия балсам за душата, за да може да се подготви за влизане в други селения, а именно в Царството Небесно.
Отче, знаете ли колко ме ядоса всичко това? Трябваше да ме видите в този момент! Лицето ми бе лице на обладан звяр! Започнах да хуля Богородица и Бог… Колко неща наговороих… Започнах буквално да викам из цялото отделение: „Няма Бог! Няма! Няма и Царство! Не вярвам! Не вярвам! Не вярвам!“
Старецът ми каза само едно: „Почакай малко, приятелю, скоро ти сам ще видиш тук със собствените си очи как душата на християнина, вярващия християнин, ще се отдели от тялото. Ето, аз аз съм грешник, но Неговата благодат ще ме спаси! Ти, приятелю, почакай малко, имай търпение и ще видиш всичко!“
Настъпи последният му ден. Сестрите искаха да го отделят с параван, но аз настоях да го видя как си отива.
В последните минути, както и преди, той прославяше Бога, въпреки че се задушаваше, след това прочете молитвите на Богородица и се прекръсти. Тогава той вдигна ръце и каза: „Здравей, ангел мой! Колко се радвам, че ме срещна! Радвам се, че дойде да вземеш душата ми! Благодаря ти! Благодаря ти! Благодаря ти!“ В този момент той стана и отново вдигна ръце, след което се прекръсти, скръсти ръце на гърдите си и почина.
В този момент в отделението стана много светло, някаква необичайна светлина се понесе… Разнесе се толкова силен аромат, че ухаеше на целия етаж на отделението. Всички пациенти, които бяха будни, станаха и излязоха в коридора, за да намерят източника на този аромат. По-късно научиха, че е починал старецът, който славел Господа.
И така, отче, бях богохулник и безбожник, но сега повярвах и толкова се срамувам от живота, който съм живял… Затова те извиках да ме изповядаш и да ме причастиш.
Отец Стефан казва, че изповедта на Ксенофонт била твърда и решителна, Той безмилостно се сбогувал със своето „старо аз“. Свещеникът може би отдавна не беше чувал такова признание от вярващ.
Още няколко пъти отец Стефан идвал при болния, за да го причасти. Ксенофонт, който бил в отделението, през цялото време прославял Господ и Богородица. И буквално месец по-късно той починал с чувство на дълбоко покаяние.
Нека винаги бъдем благодарни на Бога и за скръбта, и за радостта!
Слава на Бога за всичко!
