Един ден през есента се разхождах с детето си в парка. Но една приятелка ми се обади и аз се разсеях от разговора. Разхождахме се близо до езерото и неочаквано за мен синът ми се подхлъзна и падна в езерото в студената вода.
Хвърлих телефона и се втурнах към детето, но една възрастна жена, която минаваше наблизо, се хвърли в ледената вода преди мен, водата беше до гърдите й и горкото дете можеше да се удави или да замръзне в студената вода, но възрастната жена го извади навреме.
Как се упреквах за липсата на концентрация, заради някакво дребно бърборене почти загубих детето си. Оттогава не вземам телефона си със себе си, когато се разхождам с детето си и гледам изобщо да не се разсейвам.
Благодарих на леля Надя, така се казваше спасителката на детето ми. Цял живот ще съм й благодарна.
Помогнах на жената да излезе от водата и, като хванах плачещото дете, й предложих спешно да отидем у нас, за да се преоблече и да се стопли.
Леля Надя се опита да откаже предложението ми, но аз бях категорично против и настоях.
Отидохме вкъщи. Преоблякох бебето и го завих с топло одеяло. След като преоблякохме леля Надя, седнахме в кухнята на чаша чай.
Когато попитах къде живее, леля Надя с наведени очи каза, че дъщеря й я изгонила на улицата и оттогава домът й е топлоцентрала, минаваща недалеч от парка, а в парка събирала бутилки и ни наблюдавала, спомняйки си дъщеря си.
Бях шокирана от думите й и я помолих да разкаже по-подробно историята си и ето нейната история.
По-нататък разказвам от нейно име.
„Родена съм и израснах на село, по-късно се омъжих за градски мъж и се преместих да живея в града.
Година по-късно родих момиченце, кръстихме я Вяра. Вяра израсна като добро момиче, мило, симпатично и много послушно, не можех да се наситя да я гледам.
Но един ден се случи нещастие и лекарите диагностицираха съпруга ми с рак на белия дроб. Не остана дълго в болницата, болестта беше много напреднала и лекарите не можаха да го спасят.
След смъртта на съпруга ми, сякаш дъщеря ми стана друг човек. По това време тя учеше в медицинско училище и трябваше да стане медицинска сестра.
Вяра започна да се държи грубо с мен, напусна обучението си, като каза, че не родена да тича след болните и да се грижи за тях.
Няколко месеца по-късно дъщеря ми доведе един господин у дома, същият глупак като нея. От първия миг не го харесах. Но не им се месих, не можех да изхвърля собствената си дъщеря на улицата.
Месец по-късно те пми редложиха да заменят апартамента за два едностайни. Разбира се, аз се съгласих, но защо да притеснявам младите, нека живеят отделно.
Винаги съм им помагала, но те се отнесоха нечовешки с мен, вместо обещаната размяна, продадоха апартамента ми и изчезнаха заедно с парите.
Защо ми причиниха това, грешно е, искаха да живеят красиво или може би нещо друго, но Бог ще им бъде съдия. Добре, че не изхвърлиха моите неща, оставиха ги на съседите, за да ми ги дадат, когато ме видят и това беше всичко. Благодарна съм им поне за това.
Първоначално живеех при роднини, но после ме помолиха да се преместя другаде. Разбирам ги много добре, няма как да им преча.
Веднъж на улицата срещнах местни бездомни хора, те ми казаха къде мога да пренощувам на топло място и ми показаха отоплителната тръба.“
След като изслушах историята на леля Надя, се разплаках и си представях, че синът ми, когато порасне, ще може да ме изгони на улицата и че в крайна сметка леля Надя, когато отглеждала дъщеря си, също не можела да повярва, че дъщеря й може да й причини това.
Много исках да помогна на бедната баба, но не знаех как и затова реших да изчакам съпруга си и да се посъветвам с него какво да правя по-нататък.
Когато съпругът ми дойде, разказах за днешния инцидент, а също и историята на леля Надя.
Мъжът ми беше много благодарен за спасеното дете и обеща да измисли нещо за бедната баба.
Оставихме леля Надя при нас, въпреки че не искаше да ни създава проблеми, но ние с мъжа ми настояхме тя да остане.
На следващия ден мъжът ми предложи нна леля Надя да живее в хубав старчески дом и ако не й хареса там, тогава тя може да живее с нас.
Леля Надя с радост се съгласи, но се оплака, че няма документи, обещахме да помогнем с документите, но през това време трябваше да живее при нас, бабата се съгласи.
Но възстановяването изискваше време и през това време ние свикнахме с нея и не искахме да я пускаме, но леля Надя не искаше да ни притеснява и се премести в старчески дом.
Поиска единствено само да я посещаваме от време на време, защото беше много привързана към нас и особено към бебето.
Така и правим.
