На 90 години Клеър не страда от болки в гърба, кръвното й налягане и паметта й са в идеална норма. Тя е уверена, че е открила Светия Граал на дълголетието и е готова да сподели тайната си с всеки, който желае да я изслуша. Ето нейната история.
„Казвам се Агнес Гертруд Елеонора, на 90 години съм. Шегувам се. Обзалагам се, че това е името, което бихте очаквали от възрастна жена, но майка ми беше разумна жена. Казвам се Клер. Достатъчно стара ли съм? Ха-ха, 90 години! Аз съм сбръчкана жена, знам. Но съм още жива! По-изненадващ от възрастта ми е фактът, че съм здрава, щастлива и доволна от дългия си живот.
Нямам Алцхаймер. Нямам сърдечни проблеми. Не използвам бастун при ходене. Да, помня какво вечерях преди три дни (варен ориз, спанак, пуешко – вкусно!) Още нямам мъж! Не, той не умря заради мен. Не съм го „надживяла“. Никога не е съществувал!
Убедена съм, че изобилието от зеленчуци в диетата не е единствената причина за дълголетието ми. Липсата на стрес от живота без съпруг ми помогна да живея, да пътувам и (както казва внучката ми) да преживея всички тези години.
Убедена съм в това. През живота си съм познавала десетки мъже, които са изневерявали на жените си, сядали са на иглата, зарязвали са ги или са умирали, оставяйки ги с разбито сърце. Просто не исках да съм част от това. Това е истината, знам какво е, защото аз бях една от тези изоставени жени!
Единственият мъж, за когото бях омъжена, направи всичко възможно: изневери ми, бори се със зависимост, изчезна и умря от свръхдоза, оставяйки ме да измия лицето си в сълзи от чувството, че съм предадена. Отне ми 10 години, за да се отърва от това чувство. Цяло десетилетие, дами и господа!
Заклех се, че никога повече няма да позволя на мъж да ми причини болката, която покойният ми съпруг ми причини. Затова стоях далеч от мъжете. Не че ги избягвам. Просто не ми беше интересно – беше като натискане на превключател. През годините имах изобилие от приятели мъже, някои от които все още са живи, други вече не. Имаше намеци и вметки, но бях твърде заета с любовта си към соловия живот.
В началото не беше лесно. Бях сама толкова дълго, а в очите на хората имаше мълчалив въпрос: „Какво не е наред с нея?“ Смятаха, че не е редно да живея без мъж. Но аз настоях. Сега готвя, чистя – но само за себе си.
Сега, когато станах възрастна жена, мнозина търсят съвета и мъдростта ми. Разпитват ме за военните години и протестите, които съм виждала. Питат каква е тайната на дълголетието. Ако можех да избера само едно, най-важното, бих казала: не ви трябва мъж! Свободна съм от стрес! Радостна съм! Свободна съм! Изключете микрофона. Клеър си тръгва.“
