Когато бях малка, се къпех само веднъж седмично. През 60-те години този подход към хигиената беше нормален, а в спомените ми от детството не помня хората около мен да са миришели лошо.
Като възрастна се къпех всеки ден, но не толкова отдавна осъзнах, че старите норми и навици ми се струват много по-разумни.
При десетминутен душ се изразходват около 60 литра вода, но ако в къщата е монтиран бойлер, разходите се увеличават три пъти. За да се накиснете в банята, трябва да изхарчите поне 200 литра. Ако прехвърлим тези изчисления към едно средно семейство от 4 души, се оказва, че около 25 кубически метра вода се изразходват годишно за един ежедневен душ.
Подобни разходи за вода засягат не само сметките за комунални услуги, но и околната среда. Именно тези аргументи ме подтикнаха да се върна към навиците за баня веднъж седмично. Всеки ден мия само подмишниците и интимните си части.
Лекарите също не приветстват ежедневния душ, особено при активното използване на сапун и други продукти, които изчерпват естествения защитен слой на кожата.
Ежедневното миене е по-скоро културен стереотип, отколкото хигиенно изискване.
Често е полезно да миете ръцете си, но за тялото ежедневните бани не са от полза. За да избегнете неприятните миризми, трябва да поддържате чисти подмишниците, краката и гениталиите си, като е достатъчно да миете останалата част от тялото веднъж седмично или през няколко дни, но не всяка сутрин и вечер.
Не отричам, че ако трябва да отидеш на лекар или дна среща, къпането със сигурност не е излишно, но иначе изобщо не е ежедневна необходимост.
Сегашният подход към хигиената е наложен от рекламата и културните норми, за здравето си е достатъчно да се грижим за чистотата на определени части от тялото, а душ или вана да се вземат само веднъж седмично.
