В центъра на Ню Йорк, в престижен район, се намира изложбеният комплекс Dia Art Foundation. В една от обширните зали, с площ от 335 квадратни метра, от 1977 г. се показва уникална скулптура – „Земната стая“.
„Земната стая“ е една от петте най-известни творби на пионера на ленд арта Уолтър де Мария. Само си представете какво впечатление прави това монохромно пространство на зрителя – стените са боядисани в бяло, а вътре в стаята подът е половин метър покрит черна пръст.
Изглежда странно да покриеш цял етаж от скъпо жилищно пространство със 127 300 килограма черна пръст, нали? Тази арт инсталация обаче е много популярна и до ден днешен привлича тълпи от посетители, които искат да се присъединят към концептуалното изкуство. А тази скулптура е трета в историята.
За първи път авторът я представя през 1968 г. в Мюнхен, а вторият път, шест години по-късно, е поставен в изложбената зала на Дармщат. И двете немски версии на „Земната стая“ не са оцелели.
Що се отнася до изложбата в Ню Йорк, концепцията на творбата изисква поддържане на земния слой влажен, именно така земята излъчва характерна миризма. Един от най-влиятелните критици в света на изкуството, носител на наградата „Пулицър“ и колумнист в The New York Times, най-старото седмично списание, нарече инсталацията на де Мария най-трогателното произведение на изкуството, виждано някога.
Той пише, че е изпитал неописуем прилив на чувства от това колко мъртва и в същото време жива може да бъде скулптурата. Мирисът на земята и просторът на изложбата го карали да се чувства като дете, позволявайки му да изпита същите емоции, които го изпълвали, когато поемал по пряк път към училище през тихи дворове.
Уолтър де Мария не обича публичността и по всякакъв начин избягва прекомерната комуникация с пресата и колегите. Една от най-интересните му инсталации била стар черен телефон в средата на празна изложбена зала. От време на време апаратът зазвънявал, всеки от посетителите можел да вдигне телефона, да отговори на скулптора и да поговори с него няколко минути.
Де Мария бил представител на авангардното движение Fluxus, чиято цел била да размие границите между изкуството и реалния живот, да развълнува въображението на зрителя и да го научи да вижда красотата в най-обикновените неща, в настоящия момент.
