На 22 декември православната църква почита Света Анастасия, покровителка на бременните жени. Живяла през 4-ти век и била убита заради гоненията срещу християните в Рим.
Анастасия се смята за покровителка на всички раждащи жени и затова те се молели на нея, за да поискат помощ при раждането.
На нея също се молят за здравето и благоденствието на децата, когато отидат на църква на 22 декември. Освен това се смята, че Анастасия покровителства невинно осъдените хора.
Житие на света Анастасия
Света великомъченица Анастасия е родом от Рим. Майка й, тайна християнка, поверила възпитанието на момиченцето на свети Хрисогон, известен със своята ученост. В края на учението за Анастасия се говорело като за мъдра и красива девойка.
След смъртта на майка й, пренебрегвайки волята на дъщеря й, баща й я дал за жена на езичника Помплия. За да не наруши обета за девство и да избегне брачното ложе, Анастасия постоянно се позовавала на нелечима болест и запазила чистотата си.
Много заключени християни изнемогвали в тъмниците на Рим по това време. В просешки одежди светицата тайно посещавала затворниците – измивала и хранела болните, неподвижните, превързвала рани, утешавала всички, които имали нужда. Останала вдовица, тя използвала наследството си за благотворителни цели.
След като Свети Хрисогон бил екзекутиран по решение на император Диоклециан, Света Анастасия започнала да се скита, за да служи на християните, затворени в тъмници, където е възможно. Така тя получила дара на изцелението.
Със своите грижи и утешителни думи Света Анастасия улеснила затвора на много хора, като се погрижила за телата и душите на страдащите, тя ги освободила от оковите на отчаянието, страха и безпомощността.
Когато станало известно, че Анастасия е християнка, император Диоклециан заповядал да отведат светицата при първосвещеника Улпиан, за да я убеди да принесе жертва на езическите богове или да я подложи на жестока екзекуция. Свещеникът поканил света Анастасия да направи избор между богати дарове и инструменти за мъчение, поставени от двете страни близо до нея. Светицата без колебание посочила оръдията на мъчението: „Заобиколена от тези предмети, ще стана по-красива и по-угодна на моя жадуван Жених – Христос…“.
Преди да подложи света Анастасия на мъчения, Улпиан решил да я оскверни. Но едва щом я докоснал, той ослепял, ужасна болка стисна главата му и след известно време той умрял. Света Анастасия се озовала на свобода и заедно с Теодотия (млада християнска вдовица от Македония, която й помагала в благочестивите дела) продължилала да служи на затворниците.
Скоро Света Теодотия и нейните трима сина били мъченически убити от Анфипат (ръководител на региона) Никитий в родния им град Никея. Света Анастасия отново била затворена и измъчвана с глад в продължение на 60 дни. Всяка нощ света Теодотия се явявала на мъченицата, одобрявайки я и укрепявайки я в търпение. Като видял, че гладът не навредил на светицата, хегемонът на Илирия заповядал да я удавят заедно с осъдени престъпници.
Войниците качили пленниците на кораба и излезли в открито море. Далеч от брега те се качили на лодка и направили няколко дупки в кораба, за да потъне. Корабът започнал да потъва във водата, но затворниците видели мъченица Теодотия, която управлявала платната и насочвала кораба към брега.
120 души, поразени от чудото, повярвали в Христос – Света Анастасия ги кръстила. Като научил за случилото се, хегемонът заповядал да екзекутират всички новопокръстени. Света Анастасия била разпъната над огън между четири стълба. Така завършва своята мъченическа смърт през 304 г. Света Анастасия.
Тялото на светицата останало невредимо – било погребано от благочестивата християнка Аполинария. В края на гоненията тя построява църква над гроба на Света великомъченица Анастасия.
