Това се случило през 1991 година. В дома на Тамара, жена прехвърлила седемдесетте, нещата не били никак добре. Пречела на децата си… Синът й непрекъснато й крещял, снаха й не помагала с нищо…
Дори внуците й я наричали със смешни имена и й се подигравали. Имала чувството, че никой не се нуждаеот нея и няма къде да отиде. Първите й мисли били ужасни и тя напълно се отчаяла. Дяволът посял лоши мисли в жената и тя отишла до близкото езеро, решена да се прости с този си живот.
Седнала на пейка и започнала да ридае. До нея седнал старец. Външно бил много красив, със сива брада, добро лице. Без да я пита, той й казал доста строго:
– Смяташ да се удавиш ли? Това ли измисли? Знаеш ли колко е страшно там? Там е хиляди пъти по-трудно от сегашния ти живот!
Възцарила се пълна тишина. Старицата мълчела и едва хлипала… Старецът я погледнал с очи, пълни с любов. И добавил:
– Защо не се молиш? Ти дори не ходиш на църква!
Старицата се изненадала, че той знае за това. Тогава през сълзи казала:
– Никой не ме е учил да се моля… И така и не разбрах защо трябва да ходя на църква… Никой никога не ми е казвал за това…
– И казваш, че вероятно нямате никакви грехове?
– А какви грехове мога да имам? Никога не съм правила нищо лошо…
И тук старецът започнал да изброява всичко, което тя била направила от младостта си до наши дни.
Очевидно, помислила си тя, това е необикновен старец, нещо странно се случвало. Тя била ужасена. Само го попитала:
– А как да се моля?
Старецът отговорил:
– Ела тук след седмица и ще имаш всички молитви! Сега иди на църква!
Старицата попитала:
– Как се казваш?
Отговорът бил не по-малко изненадващ:
– При вас ме наричат Николай, Никола…
В този момент старицата избърсала сълзите си с носна кърпа и искала само да го попита какво означава „при вас ми викат Никола…“, когато се огледала и не видяла никого. Старецът сякаш се изпарил във въздуха…
Тогава възрастната жена отишла в храма. Палела свещи, питала жените как да се кръсти и на кого да каже греховете си. Какво се е случило в периода от този ден до следващата седмица, за съжаление, не е известно.
Седмица по-късно тя все пак решила да дойде на същото място по молба на стареца. Стигайки до езерото, тя видяла жена на една пейка. Седнала до нея и започнала да говори.
Жената се казваше Екатерина, тя била православна и знаела много за вярата. Говорили си дълго време и изведнъж Тамара се оплакала от живота си, а Катя казала, че трябва да се молим на Бог и всичко ще се справи с Негова помощ. В чантата на Катя бил нейният личен молитвеник, който тя решила да даде на старицата.
Старицата се удивила и казала:
– Ти ангел ли си? Как може да стане това? Откъде знаеш, че имам нужда от молитви?
И тогава тя разказала всичко, което й се е случило седмица по-рано.
Екатерина, разбира се, разбрала, че това е Божият Промисъл, защото никога не носела молитвена книга със себе си, но сутринта по някаква причина я сложила в чантата си.
Тамара й била много благодарна. Дълго си говорили. И дори в бъдеще заедно посещавали храма.
А след като се прибрала и отворила молитвеника, тя намерила в него отметка с образа на същия старец. Бил Свети Николай Чудотворец.
