Това не е бразилски сериал, а истинска история за това как животно с невероятно сърце и неуморни лапи променя този свят към по-добро!
Един ден жителка на беден бразилски квартал приютила бездомно куче. Нарекла женското куче Лилика и споделяла с нея скромното си ежедневие. И животът им бил спокоен и хубав, но една загадка не давала мира на жената…
Работата била там, че кучето й всяка вечер изчезвало нанякъде. Връщала се късно вечерта, уморена, и веднага си лягала.
И тогава един ден стопанката на Лилика решила да последва домашния любимец и за целта взела камера.
Какво се оказало…
След като пробягало няколко мили по магистралата, кучето изведнъж спряло насред пътя – тогава някаква жена излязла да го посрещне с пакет в ръце.
Тя прегърнала кучето, погалила го и поставила пакета си пред кучето. В него имала храна.
Лилика хапнала малко и вдигнала въпросително муцуна. Тогава спътничката й взела торбата от земята, завила я без да я завързва и я сложило в устата на кучето.
Лилика размахала опашка и продължила надолу по магистралата.
А нейната стопанка, вече дошла на себе си, се приближила до непознатата и я помолила да обясни какво се случва.
Жената се представила като професор Лусия Хелена де Соуза и казала, че тя и кучето се срещат на това място от много години. Всяка вечер в 9 часа тя носи храна на Фокс, тъй като по лични причини не може да я заведе до дома си.
Но кучето изяжда само малка част от лакомството – очевидно, за да не обиди приятелката си. А останалото взема със себе си.
Следвайки следите на животното по-нататък, стопанката на Лилика разбрала за кого е предназначен пакетът в устата й.
Кучето хранело бездомни животни!
Сред бедняшките квартали живеела колония бездомни животни – стара котка, две малки кучета и кокошки. Те били гладни и мръсни. Лилика поставила товара си пред тях и изчакала, докато всички се нахранят.
Жената се приближила до животните – те явно някога са били домашни любимци и може би дори са били на един собственик. Но след това или ги изхвърли на улицата, или той е умрял – не се знае. Факт е, че всички тези животинки оставени на грижите на благородната Лисия.
По топлия прием, Който животните оказали на своята кърмачка, стопанката на Лилика разбрала, че дружбата им е много силна и е от много време…
Излишно е да казваме, че след такова откритие жената се влюбила и уважава още повече своя умен и мил домашен любимец.
Освен това тя вярва, че Лилика всъщност не е куче. Със сигурност в нея се е вселила душата на човек, който някога много е обичал животните и я е вдъхновил да направи едно такова наистина човешко дело!
Как да наречем този случай, ако не чудо? И наистина, как би могло едно куче да определи времето, когато ще му донесат храната? А как е решила, че трябва да се грижи за по-малките и по-слабите от нея?
Как изпълнявала делото си толкова дълго и непрекъснато, сякаш разбирайки значението на думата „задължение“?
Тези въпроси имат само един отговор – това животно е имало и все още има огромно сърце, прекрасен характер, брилянтен ум и много издръжливи лапи.
