Когато станах на 55, всички деца бяха стъпили на краката си и разбрах, че не искам да живея повече така.
Моите деца винаги са ми са се доверявали. Имам три: две момчета и една дъщеря. Последния си син родих на 37 години, с голяма разлика от по-големите ми деца.
Естествено, работех през целия си живот, но някак си харчех малко за себе си – повече за децата и за дома, за уюта. Никъде не съм ходила, никъде не съм била… а исках…
Преди да се омъжа, винаги ходех някъде на почивка… И мъжът ми, по всички стандарти, не беше лош: не пиеше, не пушеше, поддържаше всичко в къщата… но е З*ДНИК .
Когато станах на 55, децата вече бяха стъпили на краката си и разбрах, че не искам да живея повече така…
Съпругът ми има скъпо хоби – лов: три чистокръвни кучета, много различни оръжия, палатки и уоки-токита, а азне мога да си позволя котка вкъщи, мъжът ми не ги харесва.
И има много от нещата, които аз обичам, той не ги обича.
През септември (това беше преди 6 години) се пенсионирах (но продължавам да работя там и сега) и веднага му предложих развод с едно условие – оставям му гаража, колата, вилата, всичко в къщата и всичките му кучета с оръжия в замяна на двустаен апартамент за мен…
Той се съгласи, защото по това време връзката ни беше почти изчезнала, децата вече не жиееха вкъщи и аз лично вече не исках да правя вече нищо за него…
И така през ноември се преместих в моя двустаен апартамент… С един куфар… сред празни стени… Бях толкова щастлива! Започнах постепенно да правя ремонти: смених водопровода, прозорците, вратите и т.н.
Разведени сме от 6 години и сега всяка година ходя на море, ходя на концерти и ходя на различни екскурзии до други градове. Взех си две котки сфинкс. Разбирам се чудесно с децата си.
Сега цари такъв мир в душата ми, мисля, че е настъпил най-хубавият период в живота ми и не искам да променям нищо. Не искам да се женя повече – бях там 33 години…
През септември ще навърша 61 години. Надявам се да живея още дълго.
(Надежда)
