Точно по пътя към дома ми има поле, където пасат два коня. От разстояние всеки от конете изглежда като всеки друг кон.
Но ако спрете или се приближите, ще забележите нещо удивително…
Поглеждайки в очите на един от конете, веднага ще разберете, че е сляп. Стопанинът му е решил да не го убива, а да му създаде добри условия.
Ако застанете наблизо и се заслушате, ще чуете звука на звънче. Оглеждайки се за източника на звука, ще видите, че той идва от по-малкия кон в полето.
На врата на коня е прикрепено малко звънче. Това позволява на слепия приятел да разбере къде е другият кон, за да може да го последва.
Когато погледнете тези двама приятели, ще видите, че конят със звънеца винаги проверява къде е слепият кон, а сляпото животно винаги слуша звънеца и след това бавно върви към мястото, където е другият кон, вярвайки, че по това начин, той няма да обърка пътя.
Когато конят със звънеца всяка вечер се връща в заслона на обора, той понякога спира и поглежда назад, като се уверява, че слепият му приятел не е много назад и чува звъна на звънчето.
Подобно на стопанина на тези два коня, Бог не ни изоставя само защото не сме съвършени или защото имаме проблеми.
Той бди над нас и дори въвежда други в живота ни, за да ни помагат, когато имаме нужда.
Понякога ние сме слепият кон, тласкан от звъна на малкото звънче на онези, които Бог вкарва в живота ни. Друг път ние сме водещият кон, помагайки на другите да намерят своя път…
Добрите приятели са такива… Може да не ги виждаш винаги, но знаеш, че винаги са там.
Бъдете добри. Всеки, когото срещнете, води някаква битка.
Живейте просто, обичайте искрено, уважавайте дълбоко, говорете мило.
А останалото оставете на Бога!
