Година след като се оженихме със съпруга ми, родих първия си син. А няколко години по-късно ни се роди още едно момче.
Гмурнах се с главата напред в тяхното възпитание. Съпругът ми и аз посвещавахме цялото си свободно време на нашите деца. Те израснаха щастливи и здрави.
Благодарение на нашите всеотдайни грижи децата ни имаха прекрасно детство. Наистина ми беше приятно да се грижа за синовете си. Въпреки че понякога съпругът ми се сърдеше, защото не му обръщах достатъчно внимание.
Когато синовете ми пораснаха, разбрах, че през цялото това време съм живяла само за тях, но сега те вече имат свой живот и са разделени от мен. Това малко ме разстрои, но разбрах, че така трябва да бъде.
Когато големият ми син се ожени, с мъжа ми купихме апартамент за него и годеницата му.
Разбира се, синът беше много щастлив от тази новина и беше много благодарен за това. Но жена му се престори, че така трябва да бъде и дори не ни благодари.
Похарчихме почти всичките си спестявания за този апартамент, обаче малкият ни син също беше пораснал и се опитахме да съберем пари и за неговия апартамент.
Няколко години по-късно малкият син дойде при нас с новината, че ще се жени. Той ни запозна с приятелката си, харесахме я, много скромно момиче от добро семейство.
Семейството й не можело да си позволи да купи апартамент за младоженците. Така че най-малкият син също очакваше от нас да получи апартамент като подарък.
Но за съжаление година и половина преди това съпругът ми се разболя тежко и почти всички пари отидоха за неговото лечение.
Предложих на сина ми да живеят с нас в тристаен апартамент. Но той беше много възмутен и не се съгласи с това предложение. Той настоя с баща му да изтеглим кредит за апартамент.
Но съпругът ми не работи поради болест и няма да мога да го изплащам сама. Дори не казах на мъжа си за този разговор, за да не го изнервя.
Но най-малкият син не разбира с какво е по-лош от по-големия. Защо на големия сме му дали апартамент, защо сме му обещали на него, а сега се отвръщаме от думите си. Никога не съм предполагала, че ще чуя такива обвинения от детето си.
Вече съм на петдесет и шест години, никога през живота си не съм теглила кредит и много се страхувам от тях, защото в живота могат да се случат различни ситуации.
Заради този конфликт реших да замина в чужбина при сестра ми, тя живее и работи там повече от 20 години. И вече си е закупила няколко апартамента.
Разбира се, съпругът ми не беше щастлив от тази новина, но реших, че ще отида. Сестра ми ми помогна бързо да си намеря работа там и започнах да се грижа за възрастен португалец.
След сватбата най-големият син започна да избягва да се ангажира с нас, защото жена му не ни харесва много, а и той също има проблеми в работата.
В нешно време е много трудно да се разбере, че децата вече не се интересуват от това как се чувстват родителите им, те искат само щастие за себе си.
Децата ми вече са възрастни, но аз все още, вместо да си почина на стари години, съм принудена да работя в чужда държава, за да може детето ми да се чувства спокойно в собствения си апартамент.
