На една жена била поставена смъртна диагноза и научила, че й остават само три месеца.
Преди смъртта си тя решила да довърши всички незавършени дела и помолила свещеника да дойде при нея, защото искала да каже последното си желание.
Жената обяснила какви песни трябвало да звучат по време на службата, какви молитви трябва да бъдат прочетени и в какви дрехи трябвало да бъде погребана. Също така тя пожелала да я погребат с Библията.
Изслушвайки всички желания, свещеникът вече се приготвял да си тръгва, но жената неочаквано се сетила за нещо много важно за нея.
– Има още нещо – развълнувано казала тя.
– Какво е? попитал пасторът.
– То е много важно. Искам да ме погребат с вилица в дясната ръка – отговорила умиращата жена.
Свещеникът застинал в изумление, гледайки болната.
– Това Ви учудва, нали? – попитала тя.
– Ами, честно казано, не зная какво да отговоря – казал свещеникът.
Жената обяснила, че през всички тези години, когато ходела на обществените църковни събирания и съвместните обяди, след сервирането на основните ястия, винаги й казвали да си запази една вилица, тъй като следвал възхитителен десерт.
„Искам хората да ме видят с вилица в ръка. Всички ще гадаят защо е тази вилица, а Вие ще им кажете, че съм я оставила при себе си, защото най-доброто тепърва ми предстои“.
Очите на свещеника се напълнили със сълзи на радост. Той прегърнал жената на прощаване, тъй като знаел, че повече няма да я види на този свят.
Свещеникът разбрал, че тя знае доста за небесата, защото смята, че най-доброто е пред нея.
На погребението хората отивали до ковчега на покойницата и я виждали с красива рокля, Библия и вилица в дясната ръка. Те отново и отново питали свещеника защо е тази вилица, а той само се усмихвал.
По време на прощалната реч църковният служител разказал на присъстващите за предсмъртния разговор – за последните желания и вилицата.
Добавил, че не спира да разсъждава над смисъла на думите на думите на жената и предположил, че и те няма да могат да спрат да мислят за тях. И се оказал прав.
Сега, когато взимате вилица в ръка, винаги помнете, че най-доброто предстои.
