Всяка жена го е усещала.
Докато всички виждат новороденото, майката на младата майка вижда дъщеря си. Все още не е баба, защото първо помага на дъщеря си да стане майка, грижи се за бебето не защото то плаче, а защото нейното собствено дете плаче.
Плаче, защото я болят гърдите, плаче, защото не спи.
Майката на майката пере дрехи, сменя чаршафи, защото знае колко е трудно да си майка.
На зазоряване тя мисли колко пъти ще се събуди дъщеря й и идва в болницата много рано сутринта, за да помогне малко, взема детето на ръце и излиза от стаята, за да може дъщеря й да поспи поне още час.
Тя приготвя топла храна и пече сладкиш. След това се грижи дъщеря й да яде, защото знае, че има нужда от сила.
Майката на майката забелязва какво се случва с дъщеря й, не като другите. Нито съпругът й, нито свекърва й, нито сестра й могат да видят това, което вижда собствената й майка.
Майката на майката поставя собствения си живот на пауза, за да научи дъщеря си да сменя памперси, да къпе новороденото, да успокоява коликите през нощта, да прави компреси на гърдите, да храни бебето, да слага детето да спи.
В този момент цялата й роля е да улесни живота на детето си и внука си.
Всички млади майки имат нужда от жена-майка, която знае какво ще се случи след това, която разбира колко трудни са първите дни.
„Майката“ на майката може да бъде също сестра, приятелка, свекърва, съседка, снаха, леля. Жена, която подкрепя и разбира, която помага и успокоява – точно от това се нуждаят жените в следродилния период.
А вие преживявали ли сте такъв период?
