Омъжих се на 18 години. Така се стекоха обстоятелствата. Майка ми тогава не знаеше за бременността, предложи ми да изчакам младоженеца от казармата и след това да вдигнем сватба.
Когато й признах всичко, тя веднага ме предупреди, че няма да гледа внуците си, каза ми да разчитам само на себе си. Дори не си помислих да хвърля детето върху нея, бях свикнала да нося отговорност за действията си.
Мъжът ми влезе в казармата, а аз чаках раждането на детето. След раждането първоначално живях с майка ми, дори не предполагах, че ще бъде толкова трудно да се грижа за малко дете.
Постоянно пране на пелени и тениски, липса на пари, липса на основни продукти по рафтовете на магазините. Взимах детето със себе си и се извивах на едночасова опашка, за да взема пакет масло или кутия кондензирано мляко.
Забравих за съня, тъй като синът ми беше капризно и неспокойно дете. Не ангажирах майка ми с родителските задължения; тя и без това издържаше мен и бебето.
Никога не съм я упреквал за нищо, никога не съм я карала да седи с внука си или да ми помага с нещо. Тя го правеше когато можеше и бях благодарна.
Знаех, че тя ни е отгледала сама, така че и аз трябваше да намеря сили в себе си. Дори след развода със съпруга ми се справях сама с всичко. Скоро се ожених за втори път, вторият ми съпруг много обичаше сина ми и намери подход към него.
Днес вече съм на 50 години. Синът ми се ожени преди няколко години. Снаха ми е добра, но има милион претенции към сина ми.
Тя не искаше да живее с мен, затова наеха квартира в съседната сграда. Не се сърдя, така или иначе две домакини трудно щяхме да се поберем в една кухня.
Преди две години се роди дъщеря им. Сега те постоянно остават внучката на мен, изисквайки да ходя с нея и да я гледам през нощта. Отначало им помагах без да се оплаквам, но те започнаха да стават нагли.
Накрая не издържах и им вдигнах скандал, защото искам да живея и за себе си. За кого са раждали дете все пак – за себе си или за мен?
Децата започнаха да ми се обиждат, виждате ли, всички нормални баби гледали внуците си с дни, но аз не искам. Обичам внучката си, но не искам да си играя насила с нея. Не и всеки ден.
Вече нямам желание, нямам енергия, нямам търпение, имам нужда от спокойствие, тишина, стабилност. Силните крясъци ме изморяват, както и постоянното почистване на играчките. Аз не съм бавачка!
Предупредих, че ще мога да гледам внучката си, ако има спешна нужда или когато имам възможност.
Веднага започнаха да ми викат: „Ти си баба, длъжна си!“ Не очаквах такъв развой на събитията.
Нека си наемат бавачка, това е съвсем нормално за съвременните родители. Снахата си седи вкъщи, защо не може сама да се справи с детето? От раждането си сама съм се грижела за сина си, че и печелех пари. Оттогава отношенията ни са обтегнати, но аз няма да отстъпвам от принципите си.
Скъпи родители, никой не ви е длъжен! Ако сте поели отговорност и сте родили дете, тогава не очаквайте помощ от външни лица. Няма нужда да внушавате чувство за вина на бабите и дядовците или да стоварвате деца на изтощените рамене на родителите си.
Възрастното поколение заслужава почивка, те също трябва да се радват на живота. Разбира се, сега супербабите ще ме нападнат и упрекнат, но аз си имам собствено мнение. Искам да бъда свободен човек и да правя това, което ми харесва!
