Малцина от нас вярват в Бог искрено и без съмнение. Много малко са тези сред нас. Все повече се съмняваме. От това страдаме. Но днес не става въпрос за това.
Тази история е истинска. Случила се в една от болниците, където тежко болни хора се борят със смъртта всеки ден.
Разказал й я нейният мъж Потресен от случващото се пред очите му, той веднага повярвал в съществуването на Бог. И вече няма никакви съмнения.
До него в отделението умирал старец. Дали е бил монах, или е служил в храма, мъжът не навлезе в подробности. Чул само санитарката и сестрата да си шепнат. Казват, че Господ не щади дори своите, виж как се измъчва дядото…
Дядото наистина страдал. Личало си, че много го боли – нямал сили да издържи. Но той издържал и отказал обезболяващи.
Дошла медицинска сестра със спринцовка, но той не се съгласил. Сълзите се стичат по тънките бузи, невероятна болка замръзнала в очите му, а той твъро настоява на своето: всичко, което Господ изпраща, всичко ще приеме, всичко е за добро… И той се усмихва през сълзи.
А после, за да не стене и да не плаче от болка, дядото чете всички молитви. Той лежи и шепне молитва тайно и сякаш се успокоява – или ще заспи, или ще изпадне в безсъзнание от болка…
Една нощ, когато мъжът не спал – самият той страдал от болки, той успял да говори със стареца.
Той дълго гледал как изсъхналата ръка, покрита с тънка като пергамент кожа, се издига високо над челото на стареца и след това се прекръства.
– Благодаря ти за всичко, Господи! Благодаря ти за болката и страданието, милостиви Боже! За твоята любов, Господи, благодаря ти! — прошепнал старецът в мрака.
Човекът слушал и се чудел: каква любов! Какво говори той В крайна сметка той страда от такова страдание, че искри излизат от очите му…
– Искам да те попитам, тъй като имахме възможност да се мъчим заедно тук. Защо отказваш инжекции, дядо? – попитал мъжа съквартиранта си. – Все пак това е някакво мъчение… знам го. Понякога и през инжекциите усещам болката.
Старецът дълго мълчал. Дори изглеждал, че заспал – такава тишина царяла в отделението. И тогава казал следното.
– Господ ми изпрати изпитания преди смъртта. А това означава, че той има желание да очисти душата ми, преди да застана пред него. Голяма доброта е да приемеш изпитания от Бог, преди да си тръгнеш. Какво ще направя, за да облекча това страдание? В крайна сметка това е грешно. Ще приема всичко, което ми бъде изпратено. С удоволствие ще приема…
И замълчал. И мъжът млъкна, потресен от чутото. Имал за какво да мисли.
А на сутринта, на разсъмване, внезапно събуждайки се от непознато чувство, видял в здрача как от леглото, на което лежал старецът, идва чудна светлина.
Мъжът се изправил и се приближил до удивителния старец. Лицето му било спокойно и ведро. Той се усмихнал. Господ го призовал при Себе Си, свършили мъките и страданията на земята.
Но повече от всичко друго мъжът бил поразен от невероятна, някаква магическа миризма, която се появила в отделението. Била толкова прекрасна, че нямал думи в езика, които да я опишат. Бързащите лекар и медицинска сестра също забелязали тази миризма, като отбелязали, че се усеща дори в коридора.
Тогава човекът разбра, че този неземен аромат се излъчва от душата на свят човек, когато се сбогува с тялото.
Той вече не се съмнявал, че Бог съществува. И той ни обича всички. А когото обича по СПЕЦИАЛЕН начин, изпраща СПЕЦИАЛНИ тестове. За да се очисти безсмъртната душа от земната мръсотия.
