Как се живее в този свят, когато не можеш да се довериш дори на най-близките хора. Онзи ден разбрах, че сестра ми иска да ми отнеме детето. Заяви ми, че съм ужасна майка и че ще вземе детето за себе си. Тя дори настрои общите ни приятели срещу мен. А аз наивно смятах, че иска да ми помогне…
Сега съм в трудна позиция. Наскоро се разведох със съпруга си, защото започна да употребява наркотици и след това влезе в затвора. Теглил е и кредити.
Но си намерих втора работа, намерихме си жилище под наем с дъщеря ми. Но имаше един проблем – дъщеря ми ходеше на детска градина, която беше далеч от нашия апартамент. И тогава сестра ми предложи да ми помогне.
– Работя дистанционно, така че сама си създавам работен график. Така че мога да ти помогна с бебето.
Сестра ми е омъжена, но нямат деца. Знам само, че съпругът й има някакви здравословни проблеми, така че не могат да имат деца. Дали работят по въпроса или не, не знам. Не обичам да питам сестра ми за това, защото тази тема й е неприятна. А и си имам собствени проблеми.
И така сестра ми взимаше и водеше дъщеря ми на детска градина всеки ден. Тогава детето започна да боледува и тук отново сестра ми ми предложи помощта си.
„Просто ще работя в дома ти. Няма за какво да се притесняваш и отивай на работа.“
Бях изключително щастлива, че имам сестра, тя просто ме спасяваше.
Но тогава започнаха да излизат подробности. Веднъж бях освободена на работа по-рано и можех самостоятелно да отида да взема детето от градината, а там учителите ме погледнаха накриво.
Мислех, че е защото рядко ходя на детска градина. След това се разболях, сестра ми също, имаше висока температура и не можеше да вземе дъщеря ми, но предложи мъжът й да я вземе. Но аз отказах.
Тогава си тръгнах по-рано от работа и отидох до детската градина за детето. Разбира се, изглеждах ужасно. И тогава учителката ми каза, че няма да ми даде детето, защото не съм в добро състояние. Започнах да обяснявам, че съм болна.
Тогава пристигна полицията. И тогава учителката им каза, че съм пристрастена към наркотиците, че съпругът ми е в затвора, че не работя, водя лош начин на живот. И собствената ми сестра й казала всичко това!
След това последваха тестове, дрегер и едва тогава ми дадоха дъщеря ми.
Разбира се, бях безумно ядосана. Но дъщеря ми си беше при мен. На следващия ден си останахме в къщи. И тогава се звънна на вратата – дойдоха от социалните. Казват, че детето не е водено на детска градина.
Между другото, започнаха да изследват всичко, след това започнаха да разпитват съседите. Чух историята на една съседка, тя каза същото като учителката в детската градина. Взеха й номера.
Тогава, извън себе си от емоции, се обадих на сестра си:
– Какво искаш? – каза ми тя. – Нямаш нищо свое. А аз мога да дам на дъщеря ти най-доброто.
После говорих с с майка ми и тя подкрепи сестра ми.
– Но тя е отчасти права. Можеш да живееш спокойно за себе си, а тя ще се грижи за детето ти.
Бях разочарована от най-близките си хора и от този свят. И знам едно – че няма да дам детето си на никого.
