На 28 години съм и работя като начална учителка. Имам млад мъж, много се обичаме, излизаме от година. За мен Самир е идеалният мъж, притежава всички черти на най-добрия съпруг и баща.
Когато Самир ми предложи да се оженим, аз се съгласих без да се замислям. Първо, много го обичам. Всеки ден си представям живота ни заедно. Ние наистина искаме деца, колкото повече, толкова по-добре.
Второ, вече съм на 28 години и е време да започна сериозен живот, да създам семейство.
Трето, мога да разчитам на Самир – той е богат човек. На 35 години Самир има голяма къща, няколко коли и добър дял в бизнеса на баща си. Като цяло всичко е перфектно.
Познавам задочно семейството на Самир. Родителите му живеят в Турция и не сме успели да се видим.
Те решиха да сватбеното тържество да бъде в шикозното имение на бащата на Самир. Родителите на съпруга ми решиха да поемат всички задължения около тържеството. Нямах нищо против. Единственото нещо е, че трябваше да си взема по-дълъг отпуск, за да замина по-рано за Турция.
Когато видях майката и сестрите на Самир, бях изумена: колко красиви и мили са всички те. Но въпреки че майката беше мила, всичките й действия и общуване с хората бяха в строг и властен тон. С времето свикнах с нея, защото усмивката й беше много приятна и винаги ми говореше мило.
Наскоро научих, че сватбата ще бъде според обичаите и традициите на семейството. Разказаха ми всичко подробно и това ми напомни на филмите за мюсюлмани. По-скоро се сетих за филма „Клонинг“, който обичах да гледам като дете.
Майката на мъжа ми каза, че в семейството им се спазва традицията родителите да присъстват на сватбената нощ. Когато ми казаха това, почти се задавих от собствената си слюнка. Мислех си, че сега е 21 век и отдавна не се спазват такива древни традиции. Оказва се, че в тяхното семейство се наблюдава всичко…
Майката на Самир ме успокои, каза, че няма да стоят до леглото (и беше така), а само тихо ще ни чакат пред вратата. „Страхотна новина!“, Помислих си. Колко спокоен може да бъде човек, ако в сватбената нощ ще имаме караул на вратата! Това е абсолютен дискомфорт. Наистина ли роднините му не разбират, че вече не съм девойка.
Самир каза, че със сигурност ще измислим нещо. Излиза, че трябва да се излъжем и да извадим окървавен чаршаф или какво? Що за семейство е това, където от първата минута се лъже, а и тези традиции просто ме ужасяват.
Преди сватбата семейството на Самир имаше семейна среща, на която главата на семейството, бащата, реши, че трябва да напусна работа и да се преместя в Турция. Каза, че не е нужно да ходя на работа, мъжът ми може да ми осигури всичко. Моята задача е да отглеждам деца и да се грижа за домакинството.
Отначало мълчах, просто слушах всички, но след това не издържах и казах, че това няма да се случи. Въпреки че наистина уважавам всички традиции на семейството, няма да напусна работата си и не искам да живея в Турция. Тогава майката на Самир ме хвана за ръка и ми каза тихо „млъкни“ в ухото, изведе ме от помещението.
– Какво си позволяваш? Коя си ти изобщо? Предлагат ти идеален живот, защо се държиш така, безсрамница?- тихо и противно изписука найката на Самир. Бях в див шок. Тази приветлива, мила жена, която ми изглеждаше като ангел, ми говореше гадни думи, с такъв злобен тон. Тя наистина ли е толкова двулика? Не казах нищо, обърнах се и отидох в стаята си.
Получих нервна криза. Не можех да спра: ридаех във възглавницата, за да не чуе никой. Самир дойде след половин час и започна да ме успокоява. Неговите целувки и прегръдки ми помогнаха да се опомня, но му казах, че утре се прибирам. Той помоли да не взимам толкова прибързани решения.
Трябвало само да избутаме сватбата и тогава можело да си тръгнем от Турция. Важно е да не ядосаваме баща му, тъй като Самир има дял във фирмата му, може да остане без пари и наследство. И сега какво да правя?
