Над книгата „Белият Бим Черното Ухо“ плачеха хора от няколко поколения. Не по-малко трогателна беше кино адаптацията на произведението. Вячеслав Тихонов, който изигра главната роля в него, получи наградата „Ленин“, а самият филм беше номиниран за „Оскар“.
А какво да кажем за изпълнителя на главната кучешка роля? Съдбата му не била много щастлива.
Стив, известен още като Стьопка
Режисьорът Станислав Ростоцки бързо решил, че ще режисира филма. Но подготовката за снимките никак не била бърза. Отначало трябвало да чака Тихонов да завърши страничен проект.
Тогава те уредили вносна лента от властите, която не изискваше ярка светлина от прожекторите за снимане. Ослепителната светлина притеснява кучетата точно толкова, колкото фойерверките по празниците.
Но най-трудно си оставало решението кое куче да наемат за ролята на Бим. Шотландските сетери не само че не са най-разпространената порода, но и кучето трябвало да бъде талантливо! Най-накрая се намерил сетерът Стив, който филмовият екип фамилиарно наричал просто Стьопка.
Кучето било съобразително, имало сговорчив характер и багаж от основни „кучешки познания“. Това му позволило да бъде използван във всички сцени, без да се търсят четириноги дубльори.
Вячеслав Тихонов си поставил актьорска задача: да се сприятели със Стьопка, така че кучето да гледа на него като на стопанин. Актьорът започнал да храни кучето с лакомства. Но сетерът не бил изненадан от това: целият снимачен екип се състезавали един с друг, за да глезят кучето.
Тогава Тихонов започнал да действа по различен начин: той започнал да извежда кучето на ежедневна разходка преди снимките. Скоро Стьопка свикнал с мекия глас на актьора и като го чувал, сам изтичвал да го посрещне.
Въпреки всеобщата любов, на кучето му липсвало истинския стопанин, който го дал за снимките в продължение на шест месеца.
Актьорското ежедневие
Екипът на филма съжалил четириногия актьор и се опитал да не го натоварва с работа. Репетициите се провеждали без участието на Стьопка. Те се опитвали да заснемат сцените с него отведнъж. Но понякога, в името на автентичността на сцените било необходимо да се действа доста жестоко.
Например в една от сцените Бийм тича след линейка, която отвежда стопанина му. За да изглежда кучето разтревожено и тъжно, трябвало да го отделя от Тихонов за няколко дни.
Стьопка много се зарадва на дългоочакваната поява на приятеля си след неговото отсъствие, но… веднага го откарала кола с мигащи светлини. Кучето било наистина разстроено.
Всички страдания били възнаградени от успеха на филма: хората плакали на премиерата, възхищавали се на добрите герои и дълго време не можели да се отърват от враждебността към актьорите, които изиграли отрицателните герои.
Кучето сърце
Всички се радвали на успеха, с изключение на самия Стьопка. Стопанинът бил много горд с известния си любимец, но не показвал топли чувства към него. А кучето, напротив, много обичало своя Човек и било много разстроено от раздялата.
След известно време стопанинът отново предал кучесто за снимки и след като получи парите, отишъл да си гледа делата, без да си направи труда да посети снимачната площадка нито веднъж. Масло в огъня наляла и новата съпруга на собственика, която не търпяла животни в къщата … Това се повторило много пъти.
В крайна сметка Стив бил предаден в приют за кучета. Според една версия оттам го е взел Вячеслав Тихонов. Според друга – актьорът искал да го направи, но не успял. По един или друг начин изтерзаното сърце на кучето спряло.
И в този момент наблизо имало много хора, но го нямало Този, когото кучето чакало цял живот.
