Елена чула по телевизията история за малко момиченце, изоставено от родителите си заради увреждането си. Момиченцето било сляпо и напълно глухо. В този момент нещо изщракало в сърцето й и Елена решила да отиде в сиропиталището, за да види бебето.
Наглед странно решение, защото какво още й трябвало на Елена?!
Имала отлична работа, пълноценно семейство със съпруг и две здрави, порасналидеца, собствен апартамент, вила, кола.
И тогава нещо отвътре й казало, че трябва да посети детето, което било изоставено.
Срещата
Когато Елена видяла момиченцетро за първи път в реалността, тя веднага разбрала, че просто трябва да я заведе у дома. Трябва да я осинови – това е нейното момиче. Няма значение кой какво казва, Елена ще направи всичко, за да изправи детето на крака.
-Жено, прочетохте ли медицинската й история?! Няма почти никакъв шанс да се излекува. – издекламира набързо директорката на дома.
-Да, прочетох я и няма значение.
– Е, защо ви е инвалид?! Не е толкова просто.
– Не е ваша работа! Това е моята дъщеря!
След като взела Ангелина у дома (така Елена кръстила дъщеря си), тя започнала да обръща цялото си внимание на нея. Независимо от деня, те постоянно пътували до болници.
Елена вярвала, че ако намерите добър лекар, ще може да излекува детето. На една от консултациите й казали, че е необходимо детето да е напълно здраво, тогава ще й направят операция пред очите й, въпреки че не дават гаранции.
Съпругът на Лена не споделял нейните интереси и скоро я напуснал, а тя продължила да се бори за дъщеря си.
Един ден Елена поръчала пица и на вратата се звъннала. В този момент Ангелина се уплашила и тогава жената разбрала, че дъщеря й я чува.
А когато оперирали очите на момичето, никой не повярвал – само майка й стояла пред вратата и се молела на Господ.
Тя наистина вярвала, че дъщеря й ще прогледне. Когато влязла в стаята, Елена веднага срещнала очите на Ангелина. Дъщеря й, нейното едногодишно слънце, вече била прогледнала.
Никой не давал шансове на това бедно дете, но само майчината любов я спасила.
