Срещнах приятелка от детството, която на 60 нямаше деца. Решила да не ражда, а да живее за себе си

Срещнах приятелка от детството, която на 60 нямаше деца. Решила да не ражда, а да живее за себе си
Изображение от shurkin_son on Freepik

Днес срещнах приятелка от детството. Тя е на 60 години, като мен. Когато завършихме университета, тя веднага си събра нещата и напусна града ни. Известно време си кореспондирахме с нея, но след това загубихме връзка.

От общи приятели научих, че моята приятелка пътува, не седи на едно място и сменя мъжете. На 50 години вече беше с третия си съпруг. Но накрая се разведе и с него.

Тя никога не е имала деца през целия си живот. Не разбрах защо. Все пак много жени поне раждат за себе си. Ако не им се получи с някой мъж, поне имат дете и могат да гледат внуците си.

И ето че старата ми приятелка дойде в нашия град. Налагало се да продаде останалото имущество. Преди това даваше апартаментите си под наем.

Срещнахме се и поговорихме. Аз й разказаг живота си, тя сподели своя. И зададох въпрос:

– Приятелко, защо животът ти се стече по този начин? Защо не си родила деца? Поне за себе си. Да има кой да ти донесе чаша вода на стари години?

Тя се засмя в лицето ми и каза:

„Каква чаша? Вашите деца ще ви донесат ли нещо? Съвременните деца вече не носят чаши в леглото. И не се грижат за възрастните хора. По-лесно е да пестиш пари цял живот и да наемеш добра медицинска сестра, вместо да молиш и да товариш децата си. 

А не съм раждала, защото не исках. Нямам майчинско желание вечно да кърмя някого, да се грижа за някого, да се тревожа за някого или да давам пари. Реших да посветя живота си на моя любим. Исках да пътувам, да видя света, да правя пари. Съпрузите ми ме напуснаха само защото отказах да им родя деца.

Сега живея за собствено удоволствие. Не е нужно да гледам внуците си или да работя в пенсия, за да храня деца, които сами не могат да печелят пари.

Затова не съжалявам за нищо. Напротив, съжалявам тези, които родиха куп деца и сега седят сами.

И също така обвиняват децата си, че са забравили или са се преместили в друга държава. Аз нямам такива проблеми.“

Изслушах приятелката си и разбрах, че донякъде е права. Защо да раждате, защо да се притеснявате, ако не искате? А и живеем във времена, в които наистина не е сигурно, че някой ще ти помогне, като остарееш. Примери много. Но знам и че тя никога няма да познае най-великото чувство на света: да бъдеш майка.

А вие какво мислите?

Advertisement