Историята на канадския модел Елизавета Булохова е тежка трагедия, която по абсолютно невероятен начин има щастлив край.
Когато е на 24, жената била изправена пред ужасно изпитание: по време на бременността й открили рак, но Елизабет не се съгласила на аборт.
Елизабет била бременна и това усложнявало много нещата. Лекарите настояли за аборт, тъй като било необходимо да се започне лечение с курсове на химиотерапия.
Младата майка си спомня, че това са били най-ужасните моменти в живота й, тя постоянно е говорила с детето, което е все още в утробата. Струвало й се, че детето, което носела в утробата си, я разбирало.
И тогава Елизабет решила, че ако Бог иска, бебето трябва да се роди. Цезаровото сечение на Елизабет е извършено 10 седмици предсрочно, след което родилката е подложена на сложна 16-часова операция.
Операцията изисквала отстраняване на 95% от челюстта й.
Елизавета започнала да забелязва възпаление на челюстта си през май 2014 г., но го приписала на нещо, свързано със зъбите й.
„Никога дори не съм си помисляла, че може да е нещо повече от това“, казва тя пред Daily Mail Online.
Месец по-късно Елизавета научи, че е бременна със сина си, а до юли забелязва, че челюстта й има малка твърда бучка, която започва да боли. Лекарите открили, че има остеосарком на долната челюст.
Първата операция на Елизавета, при която лекарите отстранили тумора и 95 процента от челюстта й, продължила 16 часа и хирурзите използвали част от фибулната кост от десния й крак, както и нервна и кожна тъкан от крака, ръката, бедрото и рамото, за да реконструират челюстната й кост.
View this post on Instagram
След поредица от операции устата на Елизавета била затворена за 10 седмици.
Докато получавала храна през назогастрална сонда за хранене, трахеостомията й помагала да диша. Елизавета не можела да говори, да си мие зъбите или да ходи правилно в този труден момент.
Лекарите й казали, че ще трябва да прекъсне бременността си преди да се подложи на пет цикъла химиотерапия.
„Казха си, че каквото и да е подготвила Вселената за мен, ще го приема“, спомня си тя. „Ако е писано моето бебе да се роди, то ще се роди.“
Усложненията от операцията продължили да забавят химиотерапията на Елизавета – и я спасили от прекъсване на бременността. Когато бебето било на 28 седмици, Елизавета и мъжът й Роман попитали лекарите дали може безопасно да роди сина си.
Валентин излязъл разплакан на бял свят и Елизавета си спомня, че сметнала това за добър знак.
Елизавета успяла да преживее целия този ад и да се върне към нормалния живот, защото имала надежден гръб – любящо семейство: до нея постоянно били нейният съпруг и син Валентин.
Човек може само да се възхищава на твърдостта на този дух!
