Майка ми получи инсулт и цялата й дясна страна отказа, така че жена ми и аз трябваше да я вемем у дома.
Сестра ми отказа да приеме майка ни, като се позова на факта, че няма достатъчно място. И тъй като имаме по-голяма жилищна площ, беше решено да я вземем при нас.
Освен това нямаше достатъчно пари за медицинска сестра и пътуването напред-назад три пъти на ден беше просто нереалистично. Попитах сестра ми дали може да даде половината от сумата за медицинска сестра, но тя отказа по обясними причини: ипотека и две деца.
Жена ми и аз гледахме майка ми шест месеца и това даде резултат – тя започна да се възстановява, но дясната страна беше все още по-малко способна от лявата.
За майка ми се грижеше основно жена ми. Когато майка ми започна да се възстановява, тя поиска разрешение да се премести при нас за постоянно.
Нямахме нищо против, защото има достатъчно място за всички и освен това мама може да седи с децата, когато не сме там. Може вече да не са много малки, но все пак не ги оставяме сами у дома.
И всичко щеше да е наред, щяхме да живеем заедно дружно и щастливо, но случайно чух разговора й със сестра ми по телефона:
„Марина, не се притеснявай, ще продадем къщата ми и ще можеш да се изплатиш ипотеката, но на Катя ще й остане достатъчно за едностаен апартамент.“
Катя е най-голямата дъщеря на сестра ми, а също и моя племенница. Веднага реших да кажа всичко, което мисля по този въпрос.
Мама честно призна всичко. Тъй като не възразяваме тя да живее при нас, тя решила да продаде къщата си, за да помогне отново на сестра ми и съпруга й с децата.
Това наистина ме обиди, защото трябваше да постигам всичко сам без чужда помощ: завърших университет без помощта на родителите си, купих кола със собствени пари, построих къща без инвестиции от роднините си.
А на Марина нашите платиха обучението й, сватбата й и дори направиха първото плащане за ипотеката за нея. Кзах това на майка ми за първи път от 38 години и в отговор чух: „Е, ти си мъж, така че трябва да постигнеш всичко сам, а на Марина няма кой да помогне освен нас.“
Все едно някой ми помага. Само татко помагаше в строежа на къщата, когато беше жив.
След като научих плановете на майка ми, я изпратих при сестра ми, нека тя да се грижи за нея. Мисля, че ще намери място в тристаен апартамент за собствената си майка.
Цял живот майка ми глезеше Марина, но тя трябваше да постигне всичко сама. Когато жена ми и аз купувахме кола, баща ми искаше да помогне с пари, но майка ми реши да организира луксозна сватба за сестра ми. И когато майка ми се разболя, любимата й дъщеря намери милиони причини да не се грижи за нея.
Вместо да раздели парите от продажбата на къщата на нашите родители поне поравно между нас, майка ми реши да купи апартамент на дъщерята на сестра си. Защо не купи и на нашия син?
Може би това, което направих, не беше съвсем правилно, но съм го трупал през целия си живот и ми кипна. Така и така всичко отива при сестра ми, нека тя си го изработи.
