Аз съм разведена жена на средна възраст. Казвам се Елена. Живея в тристаен апартамент с децата си. Имам син на 25 години и дъщеря ученичка. Синът ми завърши университет преди три години и оттогава не е работил никъде.
Младият мъж не смята за необходимо да си намери работа, това е всичко. Освен това той няма намерение да създава семейство. Няма цели, планове и амбиции.
Опитах се да направя всичко възможно, за да помогна на сина си да се установи в този живот. Лично аз търсех работа за сина си, опитах се да му намеря работа чрез приятели и включих бившия си съпруг в решаването на проблема.
Нито едно от усилията ми не даде резултат. Младежът остана безработен. Да, понякога получаваше работа в някаква организация, но след това буквално месец по-късно напускаше по собствено желание.
Синът ми обяснява бездействието и нежеланието си да работи с това, че търси себе си. Не може да намери себе си, разбирате ли.
Освен това заплатата, която работодателите предлагат, е толкова мизерна, че дори не си струва да се напрягаш. За какво? В крайна сметка е по-добре да си лежиш тихо у дома.
Това е мисленето на сина ми. Въпреки че заплата от 1500 лв е съвсем нормална за неженен човек, който живее с майка си. Самият той обаче смята, че заслужава повече.
Андрей (така се казва синът ми) лежи на дивана по цял ден и гледа телефона си или играе компютърни игри на лаптопа. Ако можех, щях да му взема компютъра, но не мога, защото му е подарък от баща му. Не мога да изключа и интернета, тъй като дъщеря ми се нуждае от него за обучението си.
Преди това дори дадох колата си на Андрей, защото каза, че ходи на интервюта. Но след като видях, че вози приятелите си с него, му забраних да взима колата. Работя сама и издържам дъщеря си Таня.
Длъжна съм да я издържам, защото Татяна е още непълнолетна. Но защо трябва да издържам 25-годишния си син?
Андрей дори не го измъчва съвестта. Спокойно яде за моя сметка. Той дори не смята, че е несправедливо майка му да „оре“, докато той лежи на дивана.
Вчера пак имаше разправия с него и му казах да не пипа продуктите, които са купени с моите пари. Какво ще яде? Не е мой проблем, крайно време е да си намери работа.
Дадох му горния рафт на хладилника, а останалото ще бъде мое и на Таня. Вече ще купувам продукти само за двама души.
Разбира се, че ми е жал за сина ми, защото съм майка. Тревожа се за него, обичам го, но всичко си има граница. Може би, когато разбере, че наистина няма какво да яде, ще си намери работа.
