Писна ми. Искам да изгоня майка ми, сестра ми и племенницата на улицата

замислена жена
Източник: Pixabay

Имам собствен апартамент, но изпаднах в такава ситуация, че трябва да живея под наем. Понеже майка ми и сестра ми с детето й живеят в моя апартамент. Едностаен апартамент, закупен с една трета от продажбата на нашето жилище.

Беше планирано да купуваме всичко поотделно, но сестра ми влезе в мътна инвестиционна схема и изгоря, майка ми не отиде по-далеч от нея – взе недовършена сграда и вече трета година чака да я довършат!

В същото време инициативата за продажбата дойде от сестра ми, аз по това време бях омъжена, нямах нужда от всичко това. Но не отказах. Взех своя дял от парите, казах на мъжа ми и си купих едностаен апартамент.

Майка ми първо отиде да живее при сестра си, скара се с нея и поиска да отиде в новия ми апартамент. Бях глупава и я пуснах. Тогава сестра ми, вече с набъбнал корем, ме попита дали и тя може да живее там, защото мъжът й е почнал ремонт и не е подходящо за бременна жена да диша това.

Но после връзката им забуксува и сега детето е на повече от годинка, вече ходи само, а сестра ми е още при мен: тя не работи, майка ми я издържа, затова няма начин да завърши ремонта.

Аз самата се разведох преди 7 месеца, искам да се прибера в апартамента си, но там има дете, майка, сестра, а също и котка, която кучето ми ще изяде веднага. Отидох в жилище под наем, тогава майка ми се закле, че ще се върне при сестра си, а сестра ми при ремонтчика си … Но никой не отива никъде.

А на мен взе да ми писва от всичко това! Уморена съм. Искам да си ходя вкъщи! Да си направя ремонт и да си живея нормално. Преди месец им дадох срок да се изнесат. Снощи ходих там – изобщо не са си мръднали пръста, разбира се. Отново! Започнах да ругая, майка ми започна да плаче, сестра ми с бебето в ръце се развика: бебето също взе да изпада в истерия. Тръгнах си, затръшвайки вратата.

Гневът ми е голям. Защо трябва да плащам наем, като имам собствен апартамент. И какво да правя, как да изгоня собствената си майка и сестра. Страшно е, разбира се, но не издържам повече.

Advertisement