Децата са най-чистите същества на тази Земя. Някои имат късмета да имат щастливо детство в семейството, докато други изпитват изпитания под формата на загуби и обиди от ранна възраст. Тези строфи разплакват и най-безчувствения човек – това е разговор между дете и Бог.
Писмо до Бог. От Сашко, на 8 години
Здраве,й Боже! Лято ли е и на небето? Кажи ми, а ти учил ли се добре?!! Пиша ти за съвет – не знам как да се държа прилично.
Брат ми ме накара да се смея днес на вечеря, И разлях супата върху покривката… Измих зъбите на котката с „блендамед“. А той ми каза, че съм тъп като тапа…
Не го мисли, той е голям и силен, А мама казва, че е като татко… Сега ти пиша от мобилния му телефон, обади се и ще докажем, че съществуваш!!!
Как са моята баба и дакелът Тоша? Те ми казаха, че Ти си ги отвел в рая. Грижи се за тях, добри Боже!.. Кажи, че ги обичаме и ги поздрави!
И накарай животните да говорят! Много искам да разбера речта им! Искам всички да ме обичат. Знам, че си зает. Аз сам уча котката…
И нека мама и тате не се карат… И да не кашля дядо сутрин… Да не убиват хора по войните… Искаш ли да ти пратя някои от моите клипове?
Много ми липсва едно момиче, родителите й я изпратиха на село! Аз с моите вече се разхождам рядко… голям съм. Вече почти не плача.
А ти си толкова тъжен на иконата!!! Какво трябва да направя, за да те накарам да се усмихнеш? Ще оставя писмо за теб на балкона и тези бели цветя за баба…
