Детството ми, както и на много други, беше едновременно трудно и забавно. Когато бях четиригодишно момиче, родителите ми починаха и баба ми ме отгледа, като ме заведе в нейното село. С родителите ми бяхме наели квартира в града, така че нямаше смисъл да оставам там.
Живеехме бедно, но весело. Много обичах баба си и тя ме обичаше. Не бях особено добра в ученето, но баба ми не ми се скара и каза, че всеки има различни способности, така че може би ученето не е за мен.
Но от нея се научих да готвя.
До десетгодишна възраст знаех как да пека хляб, кифли, да меся сама тестото, да готвя супи и много други. Всичко приготвях аз – баба ми не ме принуждаваше, но и не се намесваше, а на мен също ми харесваше.
След като завърших училище, реших, че ще бъда готвач и заминах за града. Тогава наивно и си мислехме, че нещата са много лесни – важното е само да умееш да готвиш.
Баба ми ми даде последните си спестявания и ме качи на автобус разплакана. Казай й, че скоро ще си намеря работа и ще й пратя много пари.
Пътувах към града с надеждата да си намеря работа в най-невероятния ресторант, представяйки си как ще живея в голям апартамент с голяма баня с тоалетна и ще карам собствената си кола. Но реалността се оказа съвсем различна.
Парите ми едва стигаха да наема стая в разхвърлян апартамент със съседи пияници. Прегледах свободните позиции и ходих на интервюта. Просто ми се изсмяха. Казаха, че първоначално трябва да уча, а след това може би ще ме наемат за обучение.
Един ден ми предложиха позиция като мияч на чинии в бар. И аз се съгласих – парите ми вече бяха дефицит, а трябваше да живея с нещо и да плащам за жилище. Така намерих първата си работа.
Работата беше тежка и мръсна. Трябваше да работя две смени, за да изпратя поне малко пари на баба ми.
Ако преди това си мислех, че ще гледам как готвачите готвят, то в действителност се оказа, че не излизах от помещението. И всички ми казваха – ако искаш да си готвач, отивай да учиш! Но как да уча? Ако отида, тогава трябва да напусна работа и тогава от какво ще живея?
Работих така година и половина, докато късметът се обърна. Работата в бара свърши, готвачите си бяха тръгнали, а аз все още чистех всичко.
Онази вечер имах не само чинии за миене, но и трябваше да измия подовете в залата. Обикновено нашата чистачка правеше това, но ако тя не можеше да го направи, сервитьорката го правеше. А тук по някаква причина ме натовариха мен.
Гърбът ми вече ме болеше, администраторката, която затваряше заведението, ме пришпорваше, но не искаше да ми помогне за ускоряване на процеса. И тогава дойде собственикът на заведението – беше дошъл да вземе приходите, тъй като щеше да лети на почивка.
Собственикът ме помоли да му сготвя нещо и каза, че е много гладен. Администраторката вдигна ръце, тя изобщо не знаеше как да готви. И тогава плахо предложих аз да го направя. Той даде зелена светлина с махване с ръка.
Докато собственикът и администраторката брояха, аз бързо започнах да готвя. След 40 минути му сервирах пиле със сирене и мед. Хапна мълчаливо и си тръгна.
Той беше на почивка две седмици, а аз две седмици миех чинии. След като пристигна, той дойде в бара и ми се обади. Попита дали мога да сготвя нещо друго. Казах, че мога. Тогава той взе менюто и ме попита какво мога да направя.
Имаше много неща, които ми бяха непознати. Никога не съм готвила скариди, миди, стекове – откъде такива неща у нас на село?! Но някои от ястията ми бяха познати и ги приготвих, а на други разбрах принципа на готвене.
Тогава той ми каза да приготвя от всичко. И започнах. Извика готвача и администраторката и те започнаха да опитват това, което им донесох. След час каза, че ме водят в кухнята и там ще се науча да правя всичко останало.
Увеличиха ми заплатата и започнах да правя това, което обичам. След 5 месеца собственикът ме изпрати на обучение, което плати. Така малко по малко започнах да се изкачвам.
Минаха 7 години, собственикът отвори друг ресторант, в който работя като готвач. Опитаха се да ме привлекат на други места, но аз не се съгласих. Не мога да предам човека, който повярва в мен.
Мечтата ми за голям апартамент с баня и тоалетна се сбъдна))). Взех баба си с мен.
Тя много се въздържаше, защото обича селото си, но всяка година й става все по-трудно да чисти снега и да пали печката, затова все пак се съгласи.
Това е моята история, с която искам да ви посъветвам просто да вярвате в себе си и да не се отказвате!
