Разведена съм от три години.
С мъжа ми бяхме едно семейство седем години, но последните няколко години бяха просто непоносими.
Бившият ми съпруг се промени драстично, сякаш стана чужд човек. Когато започна нашата любовна история, той беше много мил и добър, много ме обичаше и се грижеше за мен.
Бях всичко за него, той беше готов да мине за мен през лед и огън. Никога не съм била по-щастлива в живота си.
Той е много по-възрастен от мен, вече е сериозен бизнесмен, аз съм обикновено момиче, дошло да уча от пустошта. Изглежда, че бях намерила моето щастие. Всички, които познавах, ми завиждаха изключително много.
Самата аз смятах, че имам невероятен късмет, но малко по-късно радостта ми се превърна в пълно разочарование.
След като се роди синът ни, съпругът ми стана коренно различен човек. Взе постоянно да недоволства от мен – не гледам сина ни по правилния начин, не го мия така, както той иска, храната ми не е вкусна.
И каквото и да правех, всичко не беше както трябва. А преди това той никога не ми е казвал, че нещо не е наред с мен, всичко му харесваше, храната беше вкусна, а аз бях добра домакиня.
Започнаха критики и относно външния ми вид и те бяха постоянни. Но той не можеше да ме разбере, защото току-що бях станала майка, все още се адаптирах към новия живот, така че нямах реме да се грижа за външния си вид и да изглеждам като излязла от салона.
Абсолютно никой не ми помагаша вкъщи или с детето. Мъжът ми само критикуваше. Каквото и да се опитвах да му кажа, да обясня по някакъв начин, всичко минаваше покрай ушите му и той само казваше, че всичко е лошо с мен.
Бях много разстроена. Всеки ден се отдалечавахме все повече и повече. Къде отиде човекът, когото толкова обичах? Защо ми причинява това? Не можех да разбера. Мъжът ми стана съвсем различен…
Тази ситуация продължи около две години. През всичките тези години се уморих от отношението на съпруга ми. Казвах му, че се държи несправедливо с мен, но това го правеше все по-раздразнителен.
В крайна сметка реших да се разведа. Мислех, че това ще промени ситуацията и ще можем поне да останем в добри отношения с половинката ни. Но, за съжаление, планът се обърка.
Когато обявих желанието си да се разведем, той каза, че синът ни ще остане при него! Реши да ми отнеме най-важното – сина ми! И направи точно това.
Разбрах, че негови познати са му помогнали да го направи. Все пак той не е случаен човек в града ни. А аз в сравнение с него съм нищо.
Сега нямам пари, няма връзки. А по решение на съда детето бе дадено на съпруга ми. Постоянно бях под стрес. Не можех да разбера как мога да продължа да живея? Защо ми причинява това? Защо е отнел детето от майката, как е възможно това? И сега не знам как да продължа.
От три години живея с надеждата да си върна детето, виждам го няколко пъти седмично. Можете ли да си го представите? Не мога като майка да бъда със собственото си дете!
Боря се и се опитвам да отменя това решение. Почти всеки ден посещавам различни служби, съдилища, адвокати. Но досега няма промени.
Детето ми продължава да живее с баща си. А аз съм непознатата, който от време на време посещава дома им. Много съм уморена от това. Но съм решена да се боря! Ще си върна сина!
Но как да постигна справедливост? Може би би било по-лесно да отвлека момчето си и да избягам с него? Как да си го върна?
