Волф Месинг е известен руски и еврейски мистик, ясновидец и хипнотизатор. Той е роден на 10 септември 1899 г. в град Глинище (днес Полша) в семейство на родители евреи. От ранна възраст той проявява необичайни способности, които довеждат до репутацията му на изключителен екстрасенс.
– Докато съм жив, ще ти помагам, за да развиеш способностите си. Но когато умра, забрави за мен и не прави никакви опити да ме намериш в свят, който ти е чужд – предупредил веднъж за това един от своите ученици Волф Месинг, който станал известен благодарение на способността си да чете мислите на хората и да вижда техните съдби.
Понякога по време на представления публиката питала гадателя дали съществува душата и какво очаква човек след смъртта. Месинг отговарял на подобни въпроси сдържано и предпазливо.
А на онези, които го молели да се свърже с обитателите на друг свят, казвал: „Аз не общувам с мъртвите“.
Но през последните години от живота си, по време на речите си, ясновидецът правел изключения и в редки случаи предавал послания от отвъдното.
Освен това Месинг казва, че е започнал да чува гласове, които според него принадлежат на мъртвите. Гадателят описва някои от тези случаи в личния си дневник.
Виждал нещо, което не можело да се пипне
Някои зрители одвало на представленията на Волф Месинг, за да се възхитят на необичайните му способности, докато други си искали да получат потвърждение за тези способности.
Как бихте могли да сте сигурни в тях? Просто задайте въпрос от своя живот. Точно това направил един ден един от зрителите на Волф Месинг. Той попитал гадателя: „Къде са родителите ми сега?“
След кратка пауза ясновидецът отговорли, че майката на този зрител е в една стая с него. Месинг назовава мястото и реда, в който седи тази жена, и след това добавя: „А баща ви е загинал във войната.“ Зрителят погледнал Месинг с изумен поглед и кимнал с глава, потвърждавайки, че всичко казано е истина.
Волф Месинг рядко общувал с публиката си след представлението. Но този път той помолил своя помощник да намери този зрител. Месинг искал да му каже нещо. Ясновидецът казал на този човек, че гласът на починалия му баща го преследва. Починалият упорито молел Месинг да покаже на сина му къде е погребан.
Ясновидецът назалов селото, в което се намирал гробът на покойника. Месинг никога преди не бил чувал името на това село и никога не бил ходил в него. Скоро синът на загиналия отишъл там. Местен жител го завел в масов гроб, който се намирал край селото.
На табелата с имената мъжът открил фамилията на баща си.
Известно е също, че Волф Месинг е можел да предскаже смъртта на човек с точност до ден и час. Знаел датата на смъртта си и датата на смъртта на жена си. Според ясновидеца тази информация е дошла до него от онова пространство или онази реалност, която остава невидима за другите.
Той казвал: „Просто фокусирам вниманието си върху въпроса и просто виждам отговора на него.“ Понякога Месинг шеговито се наричал зрящ човек, живеещ сред слепите. Защото виждал нещо, което не можело да се пипне с ръце.
Една лятна вечер през 1960 г. Волф Месинг се карал в кухнята си с лекуващия лекар на жена си, която била болна от рак.
Говорели шепнешком, за да не пречат на съня на болната.
„Като най-добрият онколог у нас ви казвам, че с такъв тумор може да живее поне десет години“, прошепнал лекарят на Месинг.
Ясновидецът поклатил глава и като погледнал доктора с черните си очи, казал: „Вие вероятно сте забравили кой съм. Аз съм Месинг. Не мога да бъда заблуден. Знам, че моята Аида скоро ще ме напусне. Това ще стане на втори август в шест часа вечерта.
„Ако прекрачиш тази линия, ще изчезнеш завинаги. Оттам връщане няма“
Но да се върнем към предупреждението, което Волф Месинг отправил към своя ученик. Ясновидецът бил убеден, че светът, в който живеят мъртвите, съществува, но търсенето на комуникация с него било опасно.
Месинг казал на своя ученик: „Никога, запомни, никога не общувай със света на мъртвите! Прекрачиш ли тази граница, ще изчезнеш завинаги от този свят. От там връщане няма“.
Въпреки това, в края на живота си Волф Месинг започнал да чува някои гласове. Той казва;, че принадлежат на мъртвите, въпреки че не бил напълно сигурен в това.
Известно е, че Месинг е знаел датата и часа на смъртта си. Той я назовал многократно.
Когато остават само няколко седмици до определения ден, лекарите започват да настояват, че Волф Месинг се нуждае от операция. Той бил диагностициран със съдово заболяване. Волф Месинг бил против операцията, но под натиска на лекарите се съгласил.
Това била последната нощ на Месинг в апартамента му. Прекарал я сам. Месинг отхвърли всички предложения от приятели, които искали да дойдат и да го подкрепят тази вечер. Казал, че трябва да го оставят на мира, защото имал важен разговор. Месинг не уточнил с кого точно трябва да се проведе този разговор.
Тази нощ той не спал. Скитайки се от стая в стая, Месинг мислено разговаря с починалите си родители и си припомнял живота си. После отишъл до отворения прозорец и насочи поглед нагоре. В този момент, както го описва самият Месинг, усетил леко докосване по главата си. Усетил, сякаш, че го докоснала майка му.
В същото време Месинг чул нечий нежен глас:
– Това е всичко, скъпи ми Месинг. Ти знаеш всичко. Тръгвам си и ти тръгваш с мен. Даде всичко от себе си и ние се гордеем с теб.
На следващия ден Месинг вече бил в болницата. При него дошли негови познати и не разпознали някогашния Месинг. Погледът му бил притъпен, а мислите му – унили. Месинг казал, че животът му е към своя край.
Те се опитали да ободрят пациента, напомняйки му, че операцията му не е никак опасна. Тези думи не утешили Волф Месинг. В отговор той казал: „Тя сама ми каза, че скоро всичко ще свърши.“
Между другото, Волф Месинг винаги говорел за починалата си съпруга като за жив човек. Той отговарял на свои познати, че тя не е умряла, а само си е отишла и че самият той скоро ще си тръгне.
Четейки последните записи на Месинг, може да изглежда, че той се е страхувал от смъртта. Това обаче не е вярно. Месинг обичал живота. Той казва, че това е специално преживяване, което никога няма да се повтори.
Защото всичко, което чака човек отвъд този свят, ще бъде различно. По време на неговите изпълнения, когато някой задавал на артиста въпрос за прераждането на душите, той отговори, че това се случва изключително рядко и само в случаите, когато душата не е изпълнила задачата си.
– Най-често човек си отива от този свят завинаги. И колкото и хубав да е светът, който ни очаква, никога повече няма да изпитаме усещанията, които сме изпитали в този живот. И въпреки че си отиваме от тук безвъзвратно, нишките, които ни свързват като живи хора, не се късат – казвал Волф Месинг.
