Една от най-удивителните истории, които съм чувала, се случи буквално до мен съвсем наскоро. Главният й герой е сестра ми. Разказвам я от нейно име.
Беше късна зимна вечер. Вече се приготвях да спя, но още не си бях легнала – бях увлечена от четенето на любимото си списание. Денят вече беше свършил и изглеждаше, че нищо съществено не може да се случи през този последен час.
Но изведнъж на вратата се позвъни.
Бях много изненадана – беше около 23 часа, кой може да се появи толкова късно, и дори без предупреждение? Съпругът ми вече беше заспал, затова тихо станах, затворих вратата на спалнята и отидох да отворя вратата.
Зад нея обаче нямаше никой. Вече си помислих, че някой си прави игрички, но погледнах надолу. Имаше носилка с много малко бебе, спящо спокойно. Изненадата ми нямаше граници и растеше с всяка секунда.
Набързо си обух чехлите и хукнах надолу по стълбите, после погледнах нагоре, но на стълбите нямаше никой. Дори без да знам какво да правя, се върнах в апартамента с бебето. И тогава забелязах бележка.
На нея беше написано „Людмила, надявам се, че ще обичаш Георги толкова, колкото аз го обичах!“
Това значеше, че вратата определено не беше сгрешена, защото беше изписано моето име. Но кой би направил това, хвърляйки бебето си под чужда врата?
Разбрах, че трябва да се обадя в полицията. Но първо събудих съпруга си: „Скъпи, събуди се, имаме подарък.“ Когато видя бебето, той беше зашеметен.
Описах му ситуацията и му показах бележката. Мъжът ми, вече разсънен, каза, че ще отиде при свой приятел, който работи в полицията. Каза да не правя нищо за сега и че ще се върне сутринта. Облече се и излезе.
Започнах да мисля с какво да храня бебето, когато се събуди. Дъщеря ми беше вече на 7 години и нямам храна за бебета, а навън е късно през нощта. Спомних си, че съседката от долния етаж наскоро беше изписана от родилния дом.
Изтичах до нея, изтърсих от прага, че имам нужда от храна за бебетата и че въпросът е спешен, затова я безпокоя почти в полунощ. Тя беше много изненадана, защото знаеше, че дъщеря ми вече е голяма.
За щастие, имаше едно шише бебешка храна, което купила предварително, тъй като все още кърмеше бебето си. Благодарих й, обещах да й разкажа всичко по-късно и се върнах у дома.
Бебето спеше.
Аз не можах да заспя до сутринта. Бебето се събуди веднъж, затова го нахраних и го залюлях, докато пак заспи.
На следващата сутрин съпругът ми се върна. Нямаше избор и трябваше да признае всичко.
Оказа се, че преди година той е имал малка авантюра с младо момиче. Когато разбрал, че любовта му отива твърде далеч, той прекъснал всякакъв контакт с нея и повече не отговарял на обаждания. А това бебе е неговият собствен син.
Разбира се, бях шокирана. Но не затръшнах вратата, оставяйки съпруга си с детето. Реших, че ще мисля за развода и всичко останало по-късно.
В крайна сметка, ако бебето бъде дадено на органите по настойничество сега, то ще бъде изпратено в сиропиталище, което наистина не искам.
Така от няколко дни се грижа за него. Все още не ми е напълно ясно какво да правя със съпруга си и дали мога да му простя, но едно нещо знам със сигурност е, че не мога да позволя бебето да се озове в детски дом.
