Когато се омъжих за Анатоли, бях сигурна, че той е моята съдба. Но на 44-ия си рожден ден получих такава „изненада“, която не бих пожелала на никого. Дори на най-големите си врагове.
Съпругът ми ме изостави заради друга жена и то не коя да е, а моята кръстница, кръстницата на най-малката ни дъщеря. А моите собствени дъщери, вместо да ме подкрепят, взеха страната на баща си.
В навечерието на рождения си ден планирах да го отпразнувам скромно със семейството си. Исках да поканя съпруга си, децата и дори новоизпечените ни свекъри, тъй като наскоро организирахме сватбата на голямата ни дъщеря. Но добре, че не го направих – иначе щях да се опозоря пред хората.
А рожденият ден от тържество се превърна в най-компания ден в живота ми.
Вечерта съпругът ми обяви, че напуска семейството.
– Влюбих се в друга – каза той спокойно.
– В коя? – едва намирах сили да дишам. Мислех, че си прави шега, но изражението му бе ссериозно.
„Кристина“, прозвуча името на кръстницата.
Тази жена винаги беше чест гост в нашата къща, на практика член на нашето семейство. Успяла, красива, но по някаква причина самотна, тя често прекарваше празниците с нас. Сега се оказва, че тя не е била просто гост, а тази, заради която съпругът ми разруши брака ни.
Треперех цялата, но нямаше да му направя удоволствието да заплача. Най-обидното бе, че собствените ми дъщери подкрепиха баща си.
„Мамо, това е неговият живот, той има право да бъде щастлив“, каза голямата.
„Да, трябва да го приемеш“, включи се по-малката.
Думите на дъщерите ми бяха особено болезнени за мен. Разбрах защо се държаха по този начин. Съпругът ми далеч не е беден човек, той притежава успешен бизнес.
За сватбата на голямата ни дъщеря той купи апартамент, а на малката обеща кола за 20-ия й рожден ден. Привързаността им към баща им очевидно беше мотивирана от неговата щедрост.
Кристина също не се смяташе за виновна. Тя ми изпрати съобщение:
„Прости ни и ни разбери. Всеки има право на щастие. Ние се обичаме. И ти ще намериш своето щастие.“
Тези думи звучаха подигравателно. Но както се оказа, нейните пожелания да бъда щастлива наистина се оказаха пророчески.
Работих като учителка в дом за деца, лишени от родителски грижи дълги години. Там срещнах едно момиче на име Ива, което ми стана почти като член на семейството. Когато порасна и отиде в Германия да печели пари, аз й помогнах с пари, като теглих заем. Ива изплати заема, уреди живота си в чужбина и успешно се омъжи за германец.
След като научи за развода ми, Ива ми предложи да отида при нея, за да се разсея малко от мислите си. Аз се съгласих. Семейството й ме прие като свой близък и за известно време успях да забравя за проблемите си.
Един ден при мъжа на Ива дойде негов роднина на име Хайнрих. Веднага намерихме общ език. Той беше на 45 години и никога не беше женен. Няколко седмици по-късно той ми предложи брак. Аз се съгласих.
Скоро имахме дете – тук в Германия раждането на 45 се смята за норма.
Сега живея в щастие и съм заобиколена от любов. Животът ми се промени напълно.
Бившият ми съпруг нямаше такъв късмет. Нещата не му се получиха с Кристина и започнаха проблеми в бизнеса. А може би заради проблемите в бизнеса се появиха и такива с нея…
Дъщерите ни спряха да го подкрепят, защото вече не можеше да им дава пари. Те се сетиха за мен, започнаха да звънят, да молят за помощ и дори предложиха да дойдат на гости.
Ще им помогна с каквото мога, защото те са мои деца. Но все още не съм готова да ги поканя в дома си – негодуванието е твърде силно.
Понякога имам усещането, че съм лоша майка, но така и не мога да простя на всички за разбитото ни семейство…
