Запомних отговора на тъща си за цял живот! Обикновено тъщите или не са харесвани мнението за тях е изтъкано от предразсъдъци.
И тогава моята тъща ми каза това. А аз просто не можех да споря, защото отговорът й беше повече от мъдър. Ще го запомня за цял живот.
Мой колега винаги говореше за майката на жена си с голямо уважение. Когато го попитах каква е тайната на добрите му отношения с тъщата, той отговори:
„Когато се ожених, гледах бъдещата си тъща с опасение. Бях чувал твърде много истории и оплаквания от мои приятели за вредните им тъщи и си мислех, че това се случва на всички. Освен това майката на жена ми беше сама по време на сватбата и очаквах, че тя ще се намеси в семейството ни от скука.
Но времето минаваше, а тъща ми не се появяваше на хоризонта. Тя, разбира се, звънеше на дъщеря си всеки ден – редовно чувах жена ми да чурулика с нея по телефона, но това беше всичко.
Тогава се роди бебето ни и си помислих, че сега сигурно ще прекарва дни и нощи в нашия апартамент, за да ни съветва и учи на разум. Но и тук тъща ми ме разочарова – купи ни бебешка количка, донесе цял куфар с памперси и канизолки и пак тихомълком изчезна.
Тя, разбира се, помагаше в гледането на детето, когато съпругата ми спешно трябваше да отиде в клиниката или зъболекаря. Но това беше всичко.
Но един ден ми хрумна гениален план. Лятото наближаваше и аз предложих на жена ми да отидем някъде на море да си почиваме. И да оставим детето за това време при майка й – тя и без това е сама, нека се радва на внука си. Жена ми се усмихна и ми предложи сам да говоря с майка й за това.
Отивам аз на гости на тъщата, но не с празнии ръце, а със сладкиши. Тя се усмихва, поздравява, прави кафе. Казвам й, че ще е хубаво внукът ми да прекара лятото при баба си, докато родителите му си починат малко и ссъберат сили на морето.
Тя ме изслуша и ми отговари нещо, което няма да забравя никога…
– Разбира се, че мога да взема внука си с мен за лятото, не ми е проблем. Но кажи ми, скъпи мой зетко, кога отново ще имаш възможност да заведеш тригодишния си син на море?
Само тази година. Защото след една година той ще бъде четиригодишно момченце, тоест малко по-различно. И завинаги ще загубиш цяло лято за комуникация със сина си, като го дадеш на баба му. Наистина ли ще ми дадеш толкова лесно такова съкровище?
А след още петнадесет години собственият ти син вече няма да иска да ходи с теб на море, защото ще е голяям и ще има свои приятели. То ще порасне бързо и ти дори няма да имаш спомени как за първи път си повел едно развълнувано малко дете, държейки го за ръка, в прибоя.
Как за първи път си сложил мида на дланта му и за първи път си построил пясъчен замък с него. Това е преди всичко твое право! И твоят син има право да помни, че баща му, а не някой друг, е този, който пръв му е показал морето. Не го лишавай от това!
– Повярвайте ми, от опит – продължи тя, – нашите деца са с нас за много кратък период от живота ни. И всеки момент прекаран с тях е уникален.
И знаеш ли, помислих много. Спомних си как аз самият бях постоянно изпращан при баба ми на село за цялото лято. Спомних си как баща ми никога не беше имал време за мен – все имаше работа. А после получи инфаркт и се оказа, че наистина няма какво да си спомням с него. Затова тази година отидохме заедно на морето със сина ни. И година по-късно също.
А моята тъща я обичам и уважавам, защото тя наистина е мъдра жена.“
