Откакто се помня, винаги сме били трима в семейството – майка ми, по-голямата ми сестра Надя и аз. Никога не видях баща си; не беше обичайно да говорим с него.
Единственото, което знаех за него е, че още преди да се родя е заминал да работи някъде в чужбина.
На майка ми й беше трудно да ни отглежда сама, но Надя винаги й помагаше, особено с мен, и дори успя да работи на непълно работно време като чистачка в магазин близо до къщата ни.
Тя се омъжи рано, веднага след като завърши училище, а на 19 вече роди. Така се сдобих с племенник. Ситуацията беше смешна – чичото беше само четири години по-голям от племенника.
Когато Петър порасна, той стана моят най-добър приятел. Надя често оставяше момчето при нас, племенникът ми и аз бяхме, както се казва, сродни души.
Времето отлетя незабелязано. Завърших училище и заминах да уча в чужбина. През цялото това време с Петър бяхме приятели и поддържахме най-близки отношения. На всичкото отгоре Петър много приличаше на мен;
По време на пандемията се върнах у дома и на празничната вечерята в чест на това събитие ми се стори, че Надя беше някак депресирана, а Петър се държеше странно – не ядеше всичко, въпреки че винаги е имал отличен апетит.
През двете години, през които бях в чужбина, той изобщо не пораснал, сякаш беше спрял да се развива. Подозирайки, че нещо не е наред, избрах момента и в кухнята започнах да питам Надя какво става.
В отговор тя неочаквано избухна в сълзи и ми разказа история, от която бях просто шокиран и в началото не знаех как да реагирам на това, което чух.
Надя каза, че не ми е сестра, а моя майка. Родила на 15 години, след като е била изнасилена от някакъв негодник, който я е причакал вечерта в парка.
Изнасилвачът не могъл да бъде открит и два месеца по-късно Надя разбрала, че е бременна. Майка ми й забранила да направи аборт и благодарение на това съм се родил аз.
И бащата, моят дядо, след като научил за тези проблеми с дъщеря си, просто си хванал чукалата и повече не се поинтересувал от съдбата на жена си и дъщеря си, да не говорим за мен.
Така че съм пораснал без да знам истината за роднините си.
За да запазят всичко в тайна, Надя и майка й разменили своя апартамент за същия, но в другия край на града, така че възможните клюки на съседите да не стигнат до мен.
Когато съм заминал да уча, Петър бил диагностициран със сериозно бъбречно заболяване. Налагала се трансплантация на бъбрек, но нито Надя, нито съпругът й били подходящи за донори и единствената реална възможност за спасяване на Петър съм се оказал аз.
Слушайки всичко това, не можех да повярвам, че всичко се случва в действителност, а не е сценарий на някойс ериал. След като приключи, Надя каза тъжно:
— Е, сега вече знаеш всичко… Не ми се сърди, просто така се случи…
Отговорих, че трябва да помисля. Останах буден почти цяла нощ, чудейки се какво да правя сега. Надя е моята майка, а майка ми вече стана баба, имам брат вместо племенник …
Но за операцията на Петър не се замислих нито за миг. Сутринта се обадих на Надя и попитах къде трябва да отида, за да разрешим този проблем.
Бях готов да спася живота на брат си.
