На 13 ноември почитаме св. Йоан Златоуст. Голямо чудо се случило с мощите му

На 13 ноември почитаме св. Йоан Златоуст. Голямо чудо се случило с мощите му

На 13 ноември православните християни почитат паметта на Свети Йоан Златоуст – архиепископ на Константинопол. Той е един от тримата Вселенски светци, заедно със светиите Василий Велики и Григорий Богослов. Роден в Антиохия ок. 347 г., в семейството на военачалник.

Светецът рано загубил баща си, а майка му Антуса не се омъжила повторно и се отдала на отглеждането на сина си. От ранна възраст светецът се обърнал към задълбочено изучаване на Светото писание и молитвено съзерцание.

През 370 г. Йоан става четец. Когато неговият наставник, свети Мелетий, бил заточен от император Валент през 372 г., свети Йоан, заедно с Теодор, изучавал аскетичния живот при презвитерите Флавиан и Диодор от Тарс.

През 386 г. Свети Йоан става презвитер – неговите задължения включват проповядване на Словото Божие. За редкия дар на боговдъхновеното слово светецът получил от паството името „Златоуст“. Йоан проповядва в храма 12 години.

През 397 г., след смъртта на константинополския архиепископ Нектарий, свети Йоан Златоуст е извикан от Антиохия, за да бъде назначен на Константинополския престол.

Много неща очаквали решението на светеца, но той започнл с главното – с духовното усъвършенстване на свещеничеството. И тук той бил най-добрият пример. Средствата, които били предназначени за архиепископа, светецът насочил към поддържането на няколко болници и две гостилници за поклонниците. Архипастирът се задоволявал с оскъдна храна, отказвал покани за вечери.

Докато бил в Армения, свети Йоан се опитал да укрепи духовните си чеда. В множество писма (запазени са 245) до епископите на Азия, Африка, Европа и в Константинопол той утешава страдащите, наставлява и подкрепя своите привърженици.

През зимата на 406 г. светецът бил прикован на легло от болест. Но враговете му не се отказали. От столицата дошла заповед да го преместят в глухия Питнус (Пицунда, в Абхазия).

Изтощен от болести, светецът, придружен от ескорт, извършил последния си преход за три месеца в дъжд и жега. В Комани силите му го напуснали. В криптата на св. Василиск, утешен от явяването на мъченик („Не унивай, брате Йоане! Утре ще бъдем заедно”), причастил се със св. Тайни, с думите „Слава на Бога за всичко!” вселенският светец  отишъл при Господа.

Свети Йоан Златоуст е погребан в Комани. През 438 г. Константинополският патриарх Прокъл (434-447), отслужвайки богослужение в църквата „Св. София“, произнася хвалебствено слово в памет на своя велик учител, в което сравнява св. Йоан Златоуст със св. Йоан , Предтеча Господен, който проповядва покаяние и също страда за изобличаването на пороците.

Народът, изгарящ от любов към св. Йоан Златоуст, не позволил на патриарха да довърши словото си, започнал единодушно да го моли да се обърне към императора с молба за пренасяне на светите мощи на светеца от Коман в Константинопол. Свети Прокъл отишъл при цар Теодосий II (408-450) и от името на Църквата и народа го помолил за това. Императорът се съгласил и изпратил специални пратеници със сребърен реликварий в Комани, за да пренесат с чест светите мощи.

Жителите на Коман дълбоко скърбяли, че са лишени от голямо съкровище, но не могли да откажат на царския указ. Когато императорските пратеници се приближили до гроба на св. Йоан, не успели да вземат мощите му. Тогава императорът, разкайвайки се, написал писмо до светеца, в което го молел за прошка за себе си и за майка си Евдоксия. Това послание прочели на гроба на св. Йоан и извършили всенощно бдение. След това пристъпили към гроба, лесно вдигнали мощите и ги пренесли на кораба (гробът на св. Йоан останал в Комани, близо до Пицунда).

По същото време станало и изцелението на един окаяник, който целунал покрова от гроба на светеца. При пристигането на мощите на св. Йоан в Константинопол през 438 г. целият град, начело с патриарх Прокъл, император Теодосий, с всичките си синклити и множество народ, излязъл да ги посрещне. Множество клирици със свещи, кадилници и хоругви взели сребърна мощехранителница и я пренесли с песнопения в храма на Света мъченица Ирина. Когато патриарх Прокъл отворил ковчега, тялото на свети Йоан се оказало нетленно и от него се разнасяло благоухание. Навеждайки се до ковчега, император Теодосий II със сълзи помолил светеца да прости на майка му.

Хората не нси тръгнали светинята цял ден и цяла нощ. На сутринта мощите на светеца били пренесени в катедралния храм „Св. Апостоли“. Когато светинята била поставена на патриаршеския престол, целият народ възкликнал в един глас: „Вземи престола свой, отче!“ И патриарх Прокъл с мнозина, които стоели при мощехранителницата, видяли как свети Йоан отворил устата си и казал: „Мир на всички!“.

Традиции в деня на св. Йоан Златоуст 

На този църковен празник молитвите към Йоан Златоуст са насочени към спасение от потенциални лъжци, измамници и подкупници. Нашите предци са вярвали, че е необходимо да се пътува или да се планират пътувания на празника на Йоан Златоуст, тъй като те ще бъдат успешни.

Освен това на този православен празник било обичайно да се раздават вещи на бедните.

Днес се препоръчва тежката физическа работа да се избягва.

Също така на 13 ноември хората посвещават молитви към този светец. Православните вярвали, че Златоуст е в състояние да защити човек, който е в отчаяние и мисли за самоубийство.

Advertisement
Фейсбук коментари