Дебора от Стара загора, която бе малтретирана и рязана с макетен нож от бившия си приятел, даде интервю за първи път след злополуката. Момичето разговаря с известния ютуб влогър Станислав Цанов, а видеото бе излъчено в канала му „Цанов напред и нагоре“.
Момичето проведе разговора от собствения си дом, като изглеждаше много добре, а усмивката й, макар и плаха, пак се е върнала на лицето й. По краката й се виждаха белезите, оставени от макетния нож, но Дебора уточни, че нарочно е избрала да се яви така.
„Това съм аз. Дори и да си сложа перука, дори и да се гримирам, в един момент ще се прибера и отново ще съм това“, категорично е момичето.
Дебора разказа за злополучната си връзка с Георги Георгиев – двамата се запознали в дискотеката. Тогава тя още нямала 18 години, но той я е пускал да се забавлява с приятелки.
На упреците от непознати защо се е занимавала с женен мъж тя е категорична, че е знаела за Георги, че е разведен. „Ако знаех, че не са, никога нямаше да бъда с него“.
Първият шамар
Във втория месец от връзката им се стига и до първия шамар. „Той просто стана и ми удари един шамар без дори да съм казала дума“.
Следват месеци на вербална и физическа агресия през които мъжът редовно я удря. Родителите на Дебора не заподозрели нищо, защото момичето се е прикривало с фон дьо тен и други козметични средства.
Насилникът, разбира се, не спира дотук. Георги й нарежда да спре да се гримира с аргумента, че жена, която е намерила своя мъж, не носи грим. „Казвал ми е какво да обличам. „Беше ми забранено да нося клинове““, признава Дебора.
Георги дори е пратил съобщение до майка й с текст: „Повече не купувайте такива дрехи на Дебора. Тя повече няма да носи такива дрехи“.
Фаталният ден
В злополучния ден Дебора си е вкъщи, а на домофона се звъни. Дебора пита кой е, но отсреща не отговаря никой. На втория път Дебора отново пита кой е.
„Той каза: „Аз съм“. И отворих“, спомня си момичето. „Не съм ставала да го посрещам и продължих да се оправям. И видях как се показва синя медицинска ръкавица…“.
„Освен че го чу, видя ли му лицето?“, пита я Цанов. „Той беше с маска. Но въпреки всичко аз го разпознах“, отговаря Дебора.
Тогава момичето вижда макетния нож в едната му ръка. „Не осъзнах какво се случва и си помислих, че той просто се бъзика с мен“.
„Последното, което помня беше, че замахва към мен. С юмрук“.
Следващите й спомени са едва след като се свестява и вече е нарязана. Дебора обаче няма никакъв спомен как се е случило това. „Аз се радвам, че не си спомням“, добавя тя.
До днес, толкова време след инцидента, всичко й е като в сън.
