Бях на 18, когато по-голямата ми сестра избяга от родилния дом, оставяйки новородената си дъщеря на майка ми и мен. Това не бил животът, за който мечтаела, затова решила да не разваля плановете си заради детето.
Две години чакахме Таня да се опомни и да се върне, но напразно. Тогава майка ни чрез съда лиши сестра ми от родителски права и получи настойничество над внучката си.
Осемнадесет години живяхме трите. Когато Яна беше на три, с майка ми продадохме къщата и се преместихме в друг град, за да не могат злите езици да й кажат горчивата истина.
През цялото това време Яна ме наричаше мама. Израсна обградена от любов и грижи, макар и без баща.
Годеникът ми, с когото щяхме да се женим, ме напусна, когато му казах, че няма да оставя Яна. Той поиска да оставя детето на майка ми, а ние да родим наше. Но чужди деца нямало да гледа.
Как можа да каже подобно нещо?
След тази неуспешна връзка така и не се омъжих. Не излизах с мъже, все нямах време за тях.
Преди две години майка ми почина след тежко боледуване. Тя била болна от дълго време и лекарите не й даваха утешителни прогнози, затова тя уреди предварително наследството и написа завещание. Майка ми ми завеща апартамента си. Таня дори не се появи на погребението.
Осемнадесет години бях майка на Яна. Обичах я и се грижех за нея като за своя. Не се омъжих, нямах собствени деца, не изградих невероятна кариера. Посветих целия си живот на Яничка, а тя ме напусна при първата възможност…
Един ден по-голямата ми сестра се появи на прага. Тя затрупа Яна с подаръци и й наговори куп лъжи за мен. Каза, че съм й забранила да вижда дъщеря си. И сега, когато Яна вече била възрастна и можела да избира сама, собствената й майка дошла за нея.
Разбира се, Яна си падна по всички тези скъпи подаръци и обещания за безгрижен богат живот. Тя бързо си събра нещата и тръгна с майка си Таня. Останах сама в апартамента.
Изглеждаше, че в този ден загубих смисъла на живота. Не спах, не ядох, не ходех на работа. Не знаех нито кой ден е, нито коя дата е. Не можех да разбера как Яна може да ми причини това.
На работа пък бяха назначили нов директор. Млад, красив, весел. И точно той ме върна към живота отново. Веднъж каза на шега, че ще ме уволни, ако не се съглася да отида на среща с него. Съгласих се. Три седмици по-късно вече живеехме заедно, а два месеца по-късно разбрах, че съм бременна.
Бях шокиранз, когато разбрах. Бях щастлива и тъжна едновременно. От една страна, най-накрая ще имам собствено дете, което никой никога няма да ми отнеме. Но от друга страна се страхувах да раждам, защото вече бях на четиридесет и не знаех как Сергей ще реагира на тази новина.
Вечерта признах всичко на любимия си и той ме подкрепи, че определено трябва да родя. След няколко седмици Сергей ми призна любовта си и се оженихме.
Към вярата ми, че всичко ще е наред, допълни и гинекологът от женската консултация, който каза, че няма нищо лошо във възрастта ми и по-въъзрастни от мен жени също раждат здрави деца.
Няколко дни по-късно тъкмо се подготвяхме за рутинен ултразвук, когато на вратата се почука. Отворих и видях на прага сестра ми, Яна и още едно момче.
Оказа се, че това е синът на Таня, когото тя родила от богат мъж. Момчето имало нужда от бъбречна трансплантация и Таня смятала, че Яна може да стане донор. Бъбреците й обаче не паснали и после се оказало, че 13-годишният Денис не е син на въпросния богат господин.
Човекът, който 13 години отглеждал чуждо дете, постъпил благородно. Той сам намерил донор и платил операцията, а след това изрита Таня и децата на улицата. Благодарение на брачния договор Таня не получила нищо.
И ето я сегс тя отново дойде при мен и ме помоли да й дам половината от апартамента на майка ми.
Разбира се, не държа на апартамента, но след това, което направи сестра ми, не можех да постъпя иначе. Изгоних ги през вратата.Това вече са си техни проблеми и нека се научат да ги решават сами.
