Баща ми ме остави на пейката сам. Беше страшно и студено. В онзи ден той не се върна

Баща ми ме остави на пейката сам. Беше страшно и студено. В онзи ден той не се върна
Изображение от freepik

Днес съм щастлив баща, любим съпруг. Въпреки всичко, което ми се случи, успях да създам свое семейство. Преживях много и, честно казано, вече не се надявах на нищо добро.

Мислех, че винаги ще бъда безполезен, както бях като дете.

Детството ми не беше никак леко. Има неща, които са се запечатали в главата ми за цял живот.

Като бях малък разбрах, че майка ми е напуснала мен и баща ми в търсене на по-добър живот; тогава бях само на 4 години.

А веднъж баща ми пиеше водка с колегите си посред бял ден и ме изостави. Още помня този момент.

В онзи ден татко седеше дълго време с колегите си в парка, аз бях с него. Наближаваше вечерта, бях много гладен и му го казах. Той вече беше много пиян.

– И аз какво да направя? Заради теб животът ми е съсипан! – извика баща ми в отговор.

А после те си отидоха. Баща ми ми нареди да седна на пейката и да чакам. Мина час, после два, беше много страшно и студено. И проклетият глад ме измъчваше. В онзи ден баща ми не се върна.

Тогава към мен се приближи жена, която се разхождаше в парка с кучето си.

Тя ме съжали и ме попита какво се е случило. После спаси живота ми, като ме заведе при нея. Нахрани ме и ме разпита за семейството. Никога няма да забравя тази жена.

Ядох и плаках, не можех да повярвам, че баща ми постъпи така с мен. Наистина ли бях съсипал живота му толкова много?

А после се озовах в дом за деца. През цялото това време седях до прозореца, надявайки се да видя баща си. Може би някой ден щеше си спомни, че ме е забравил онзи път в парка. Тогава започнах да мечтая за ново семейство, което да ме отведе оттам.

Баща ми все пак се появи, но не беше воден от благородни подбуди. Разговорът с него разби всичките ми детски мечти за щастливо семейство.

Той пак беше сърдит и ми се развика:

– За всичко сте виновни ти и майка ти! Животът ми можеше да се развие съвсем различно. Няма с какво да те издържам, нямам нито работа, нито пари. Трябва да си ми благодарен, че те дадох тук. Бих могъл да те оставя до мен и да те обрека на мизерно съществуване. Това ли е детството, което искаше? Аз ще продължа да живея своя живот, ти си живей своя. Довиждане…

Представяте ли си. Той искаше да му благодаря за „благородния“ акт. Задавих се от сълзи, тогава просто го намразих. Смятах баща си за най-скъпия човек, но той се отнесе толкова подло с мен.

Татко се обърна и си тръгна, без дори да погледне назад. Изтичах и поисках да ме вземат с него, докато не паднах.

Вече бях изгубил надежда, когато се случи нещо необикновено.

Месец по-късно дойде същата жена, която ме спаси от гладна смърт в парка в онзи ден. Тя ме взе със себе си. Животът ми започна да се подобрява.

Сега вече мога уверено да кажа, че всичко, което се случи, определено е за добро. Тези трудности ме научиха да ценя живота и ми показаха, че сред жестокостта на този свят има място за добри хора, готови да се жертват в името на другите.

Благодаря ти, майко, че не ме изостави онзи път в парка, с което ми даде шанс да повярвам в добрите хора и ме научи да ценя семейните ценности.

О цялото си сърце ти благодаря, че ми спаси живота и ме обичаш независимо от всичко.

Advertisement