Една от най-известните молитви се нарича „Отче наш“ или Господнята молитва. Тя е включена в утринните и вечерните правила и задължително се пее на глас на Литургията от всички енориаши. Не се ли губи при такова често използване стойността й. Спираме ли да разбираме значението й?
Въз основа на вековния опит на християните, разбира се, че не. Четейки Господнята молитва, ние се докосваме до Неговия дар, изпълнен с удивителен смисъл.
В нея молим Бог като Отец, като Баща. Не на този, който е създал този свят, Твореца. Молитвата набляга на по-личната връзка, която разбираме: между детето и родителя.
Трябва да се стремим не просто да Го обичаме, но и да се опитваме да бъдем като Него. В края на краищата ние имаме избор кого да почитаме като наш баща, Господ или дявола. Свободна воля. И без значение какво се случва в живота ни, Той е готов да ни вземе при Себе Си като блудния, но разкаял се син.
В обръщението „Отче наш“ се подчертава още една добродетел. Любов и уважение към хората около нас. Ето защо е „Отче наш“, а не „Отче мой“. И молим за милост не за себе си, а за всички живи.
Произнасяйки Господната молитва, ние определяме, че Той е на небето. И това не противоречи на факта, че Той е вездесъщ. Не показва точното местоположение на Бог някъде в облаците. Това е необходимо, така че умът и сърцето на човек да не се разсейват от земната суета. А обратното, да се изпълват с Господа всеки ден, при всяко вдишване.
Ние молим Бог да ни отвори портите на Своето царство след Страшния съд. Напомняме си го, за да се освободим от страстите и пороците в този живот. Разчитаме на неговата помощ в това, молим Го да ни защити от злото. В замяна ще полагама усилия да се отървем от злото в себе си.
Господ е готов да ни помогне. Но можем да се молим за прошка точно толкова, колкото чувстваме същото към другите хора. Струва си да осъзнаем, че само като демонстрираме желание да простим, можем да бъдем простени.
Разчитаме на Божията помощ за ежедневните си нужди. Само за това, което наистина е необходимо. Точно в този ден, точно сега. Все пак Той знае всичко за нас, включително това, което ще ни бъде от полза. Ние сме слаби и лесно се поддаваме на изкушения и демонични трикове. Едва ли ще се справим без Божията помощ, затова усърдно молим за нея.
Цеността на тази молитва се подчертава от нейното заглавие. Господня. Дори без да знаем това, усещаме нейната важност и трепетното смирение, кото ни изпълва при казването й.
Точно тази молитва получихме от Исус в отговор на молбата на апостолите. Именно с тези думи с толкова сакрален смисъл Всевишният ни учи да се молим. Затова казваме Господната молитва толкова често на ден, колкото пъти имаме достатъчно сили и смирение.
