Свекървата направо тичаше до болницата, когато внукът й току-що се беше родил. Тя беше толкова щастлива, че беше готова да изкрещи за това на целия свят. Тя много искаше да кръстим първото дете на баща й, но отказахме. И дори това не я притесни.
Тя ми помагаше с детето при всяка възможност и се радваше да се разхожда с количката, за да мога да спя или да подредя нещата у дома.
Но с втората бременност всичко беше съвсем различно. Това се случи 5 години по-късно. Тогава родих момиченце.
– Мамо, можеш ли да гледаш Ели, защото трябва да отида на лекар? – попитах я.
– Не, днес не. Имам неща за вършене – отговори свекървата.
Трябваше да мъкна едномесечната си дъщеря с мен в клиниката, защото родителите ми живеят далеч.
Но най-неприятното е, че се засякох със свекърва ми, която по това време седеше на една пейка и си говореше със съседките. Бях възмутена. Дори разказах всичко на съпруга си.
Скоро се роди третото ни дете. Този път майка ми ни помогна, защото свекървата съвсем се отдръпна. Като че ли беше забравила, че е баба.
— Защо не искаш да прекарваш време с внуците си? – попитах вежднъж моята свекърва.
— Вие за кого родихте децата? За себе си или за мен? Излязох в пенсия да си почивам, а не да съм бавачка на внуците. Съжалявам, но няма да си губя свободното време с тях.
— Тогава не очаквай помощ от нас. Аз също нямам време за къщата на село – трябва да гледам децата – отговорих й.
— Аз и без това не разчитам особено на вас. Няма да седя зеленчуци, а с цветята и сама ще се справя!
Оказва се, че свекървата решила да пътува като пенсионерка и да живее за собствено удоволствие. Ако майка ми беше направила това, не знам как щяхме да се справим с три деца.
И знаете ли: години по-късно разбрах защо свекърва ми направи това. И аз съм съгласна с нея. Тя отгледа децата си, посвети им целия си живот, трябва ли да гледа и нашите? А кога да живеем? Дано мога да си позволя такава старост.
По-добре е да плувате в морето, да карате ски и да си почивате, отколкото да се потопите във вечни пелени.
